Строеж, започнат преди десетилетия, останал без финал
Под Златишкия проход, на границата между Етрополе и Златица, се намира изоставеният тунел „Кашана“ – символ на недовършените инфраструктурни амбиции на България от края на XX век. Съоръжението е изградено на около 80 % още през 1980-те, но поради липса на финансиране и наличие на рудодобивни шахти под трасето, никога не е било завършено и пуснато официално в експлоатация. Днес тунелът се използва неофициално от местни шофьори с леки автомобили, които искат да избегнат разбитите участъци по билото на прохода. Въпреки това те предупреждават, че трасето не е безопасно заради необезопасените шахти и липсата на твърда настиллка.
Какво губим всеки ден?
Транспортна връзка, която никога не се случи
Тунелът „Кашана“ е част от най-краткия път между Северна и Западна България – отсечката II-37 (Етрополе – Златица), дълга около 17 км. Ако тунелът бъде пуснат, той би съкратил маршрута и би предоставил целогодишно безопасна алтернатива на заледените и разрушени планински участъци.
Икономическа стагнация в региона
Над 45 години без реална връзка между индустриалните зони на Златица и възможностите за развитие в Етрополския край са довели до забавено развитие, по-ниски инвестиции и отлив на млади хора.
Стратегическа липса в Север–Юг коридора
Докато други планински тунели в България са изцяло в проектна фаза, „Кашана“ вече съществува – бетонова конструкция, която би могла да се доизгради с малко усилия. Завършването му би дало алтернатива при аварии на АМ „Хемус“ и при нужда от пренасочване на трафик в случай на бедствия.
Неразумно изоставяне на вложеното
Според оценки, строителството до сегашното състояние на тунела е струвало милиони левове в държавни средства, техника и труд. Да се остави без полза изградено съоръжение с такъв мащаб е класически пример за разхищение на публичен ресурс.
Време е да се завърши
Тунелът „Кашана“ може да бъде довършен. Нужни са:
-
Пълно техническо обследване – да се потвърди безопасността и възможността за довършване;
-
Проектиране на включването му в рехабилитацията на път II-37;
-
Политическа воля – при наличие на местна подкрепа, МРРБ и АПИ могат да включат тунела в следващи бюджетни години;
-
Приоритетна реконструкция – много по-евтина от ново строителство на тунел на друго място.
Тунел „Кашана“ не е просто инфраструктурен куриоз. Той е символ на провалена връзка, която все още може да бъде спасена. Във времена, когато се търсят бързи и устойчиви решения за национална свързаност, пренебрегването на вече изграден тунел е недопустимо. Призоваваме отговорните институции да включат „Кашана“ в дневния ред на българската инфраструктура – не като паметник на миналото, а като възможност за бъдещето.
Присъединете се към нашия Телеграм
Влак-стрела: Южна Африка стартира първия проект, докато България все още говори
