„Елитаризмът е естествена човешка функция и няма да спре да съществува“.
Това написа във Facebook журналистът и влогър Цвета Стратиева, известна повече като Флора. По повод Деня на народните будители тя разказа за своите ученически години и мотивацията, която е я е водила, за да може един ден да бъде част от една по-висока социална прослойка. Публикуваме пълния ѝ коментар без редакторска намеса:
„Прекарах седми клас в почти непрестанно учене за матурите. Ходих на петчасови уроци по БЕЛ и математика дори в събота. Решавах всички задачи от учебника, помагалото, сборника, въпреки искрената ми омраза към математиката. Дори тези, които бяха под чертата и не бяха задължителни. Целите ми петъци отиваха в писане на домашни.
В десети клас реших да кандидатствам за стипендия, която да ми даде възможност да уча 11 и 12 клас в частен пансион в Англия. Това бяха още шест месеца допълнително учене и процес на кандидатстване – попълване на документи, писане на есета, явяване на писмени изпити, интервюта. Все усилия, които полагах по мое собствено желение, допълнително от другите ученици.
И в двата случая, усиленото учене и лишаването от някои социални интеракции даде нужните резултати и бях приета където искам – в седми клас в Първа английска, а в десети клас в частно училище в Англия.
Училището ми в Англия бе с наистина забележителна материална база – плувен басейн, игрище за футбол, за тенис, за волейбол, за нетбол (но нямаше библиотека хах). Странно защо, но наличието на плувен басейн така и не успя да ме мотивира да изкарвам добри оценки. Напротив – това бяха най-трудните и мъчителни години не само в образователната ми история, но и в живота ми.
Училището ми в България до седми клас – 7мо СУ “Св. Седмочисленици” бе с рушаща се фасада , мазилката често падаше по тротоара и в задния двор. Чиновете бяха неудобни, понякога по тях имаше и хлебарки. Въпреки всичко, това бяха годините, в които бях най-мотивирана и нахъсана да уча. Дори напук на средата. Мотивацията ми не бе свързана с материалната база, а с личното желание за самоусъвършенстване. И да, желанието да отида да уча в “елитна” гимназия, да получа по-добро образование и да принадлежа към малко по-висока социална прослойка един ден също бе част от тази мотивация. И не виждам нищо лошо в това.
Елитаризмът е естествена човешка функция и няма да спре да съществува. Изборът дали ще го използваме като за катализатор за повече мотивация или повече комплекси си зависи от нас самите.“
