През периода между 3 и 17 юни българските институции предприеха съвместна проверка, която разкри тревожни факти за ръста на цените на основни хранителни стоки в страната. В над 30 града, сред които Велико Търново, София, Пловдив и Бургас, е отчетено повишение в цените между 5% и 83%. Проверените обекти надхвърлят 160, а резултатите повдигат ключови въпроси за лоялността на пазарните практики.
Къде и колко поскъпнаха продуктите?
- Минералната вода във Велико Търново отбелязва рекорден скок от 83% в един от магазините.
- Пилешкото месо поскъпва с до 40% в някои търговски обекти.
- Други засегнати стоки включват яйца, свинско месо и картофи.
Интересното е, че тези повишения не се ограничават до големите търговски вериги – местните магазини също са част от тенденцията. Териториалният характер на скоковете в цените ясно показва, че европреходът не е основната причина за поскъпването, посочи изпълнителният директор на НАП Румен Спецов.
Какво е установено като нелоялна практика?
Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова издава 43 заповеди за нелоялни търговски практики, свързани с неясни икономически обосновки за ръст в цените. Търговците разполагат с 5 дни да представят обективни доказателства. При липса на такива, глобата е 50 000 лв. за всяко нарушение.
Какво разследва Комисията за защита на конкуренцията?
КЗК, въз основа на подадените от НАП данни, изисква подробна информация от 50 търговски вериги и търговци на дребно, управляващи близо 500 обекта. Изследват се доставни и продажни цени, обеми на продажби, пазарно позициониране и търговски площи. В градове като Бургас (54 обекта), Шумен (22), Велико Търново (28) и София се извършва цялостно картографиране на търговската структура.
Целта на анализа е да се провери:
- дали съществуват забранени споразумения между търговци;
- има ли злоупотреба с господстващо положение;
- присъстват ли елементи на нелоялна конкуренция.
Какво следва?
Секторният анализ на КЗК ще определи дали нарушения на конкурентното право стоят зад драстичните ценови скокове. Ако бъдат установени, ще се предприемат съответните административни производства и имуществено-наказателни мерки.
Текущата криза с цените на хранителните стоки не може да бъде обяснена с единични икономически процеси. Институциите търсят отговорност и прозрачност в момента, когато потребителското доверие зависи от конкретни действия. Въпросът вече не е „има ли проблем“, а кой ще носи отговорност за него.
Присъединете се към нашия Телеграм
Манолова с удар по скъпотията: Закон „Антиспекула“ срещу драстичните цени
