С десетки учебни заведения без нито един кандидат за директор, образователната система на България се изправя пред тревожен срив. Това не е просто статистика – това е диагноза за обезлюдяване, пренебрегване и институционален разпад.
„На мен се пада мисията да заключа училището… завинаги. Вече трети път няма кандидат, на когото да го предам. Никой не иска. А после ще затворим и селото“ – с тези думи директор на малко училище описва реалността, в която е оставен сам, без наследник, без институционална опора, без бъдеще.
Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България Диян Стаматов алармира за критичното положение: 62 училища в страната са останали без нито един кандидат за директор. И това се случва не само в малки села, а и в областни центрове.
Карта на изоставянето
По данни, които все още не са официално потвърдени, липса на кандидати има в следните области:
- Пазарджик – 11 училища;
- Кърджали – 8;
- Ловеч и Габрово – по 6;
- Плевен – 6;
- Смолян – 4;
- София-град, Пловдив, Русе, Силистра, Кюстендил, Хасково, Перник, Добрич, Ямбол – по 2;
- София-област, Благоевград, Търговище – по 1
Това не е списък – това е карта на капсулирането и бездействието, село по село, град по град.
Професията директор: между натиск и самота
Липсата на желаещи да заемат ръководни постове в образованието не е случайна. Според анализа на Стаматов, причините са многопластови:
- Ниска мотивация и несъответстващо възнаграждение;
- Увеличаващ се административен натиск без институционална подкрепа;
- Социално и демографски обедняваща среда, често лишена от перспектива;
- Липса на приемственост и усещане за значимост на ролята.
Отказът да поемеш – не е страх, а протест
Това не е просто отказ на учителите да се развиват в ръководна посока. Това е немълчалив протест срещу система, която не ги подкрепя, не ги чува и не ги вижда. Директорите в много населени места са оставени като „последни пазители“, които в даден момент сами заключват вратите на образованието.
„Училището не е просто сграда. То е сърцето на едно село, на един квартал, на едно бъдеще.“, пише Стаматов. Когато ръководството на едно училище не може да бъде предадено, това е не само структурен, а културен и национален срив.
Въпросът, който остава без отговор, но не и без значение, е:
„Кой носи отговорността това да се случва – и какво следва?“
Присъединете се към нашия Телеграм
Как еврото ще засегне всеки пенсионер? От КФН успокояват: без риск и със защита
