Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп представя себе си като миротворец, решен да сложи край на войната в Украйна. Но последният му ход спрямо Унгария поставя сериозни въпроси – дали борбата за мир не се превръща в инструмент за икономически натиск и прикрит бизнес интерес?
След срещата си с унгарския премиер Виктор Орбан в Белия дом, Тръмп обяви, че дава едногодишна отсрочка на Будапеща от американските санкции срещу руските петролни компании. Условието – Унгария да купува американски втечнен природен газ (LNG) на стойност 600 милиона долара годишно.
Официално това се представя като прагматичен жест към държава без излаз на море, зависима от руски петрол и газ. Но зад дипломатическата формулировка прозира нещо друго – търговия с влияние, облечена в морална реторика.
Тръмп твърди, че иска да спре войната в Украйна и да ограничи финансирането на руската икономика. В същото време обаче е готов да направи изключение от собствените си санкции – стига партньорът да плати и да купува „правилната“ стока от „правилния“ доставчик.
Този модел на „отстъпки срещу пари“ все повече напомня не на съюзническа солидарност, а на геополитически рекет – плащаш, за да бъдеш оставен на мира. А ако отказваш – попадаш под санкции или морално заклеймяване.
Риториката на Тръмп за „мир и справедливост“ звучи все по-празно, когато е съпроводена с търговски договори за стотици милиони долари. В случая с Унгария излиза, че мирът и принципите имат цена – точно 600 милиона долара годишно.
Докато Орбан се опитва да представи сделката като дипломатически пробив и жест на уважение от САЩ, реалността е по-проста – Унгария си купува време и толеранс, а Тръмп си осигурява нов пазар и политически дивидент.
В крайна сметка възниква логичният въпрос:
„Дали американският президент наистина иска да спре войната – или просто я използва като параван за икономическо изнудване и за подсилване на американския енергиен износ?“
Присъединете се към нашия Телеграм
Родител на дете с ТЕЛК не може да бъде личен асистент, защото е адвокат. Предстои ли промяна?
