Преговорите по бъдещия глобален договор за ограничаване на замърсяването с пластмаса, организирани от ООН, се провеждат в атмосфера, която все повече прилича на корпоративно обсадено поле, пише „The Guardian“. Учени, участвали в процеса, свидетелстват за агресивно поведение, заплахи и дори физическо преследване.
Шведската екотоксиколожка проф. Бетани Карни Алмрот е една от потърпевшите – обградена от служители на химически концерн, заплашвана от представител на производител на опаковки, подслушвана и снимана по време на срещи. Тя подава официални сигнали в ООН, но среща лицето на бездействието:
„Мъжът се върна на следващата среща.“
И допълва:
„Имам защитен екран на телефона. Не отварям компютъра си в стая, без да зная кой е зад мен. Среда с висока бдителност и висок стрес.“
Блокиране на решения от нефтено-химическия блок
Шестима вътрешни източници пред The Guardian потвърждават: не просто инфилтрация, а „корпоративно завладяване“. Лобисти и петролни държави – водени от Саудитска Арабия – надделяват над националните делегации и учените. Те използват процедурни хватки, финансови лостове и дезинформация, за да спънат всяко усилие за ограничаване на производството.
От UNEP, домакин на преговорите, досега не е създадена политика срещу конфликта на интереси.
„Фактът, че замърсителите имат равен достъп до процесите – това е проблем“, коментира Дейвид Азулай от Центъра за международно екологично право.
Лобистки дисбаланс: 220 корпоративни лобисти срещу 140 делегати и 70 учени
На последната среща в Пусан през декември 2024 г. броят на лобистите надвишава тройно този на учените. Част от тях са в национални делегации, осигурявайки им достъп до сесии със строго ограничено участие.
SABIC, ExxonMobil, PlasticsEurope – имената са познати. Но средата е различна: научният глас е заглушен, докато огромни бизнес съвети и компании със сериозни екологични отпечатъци заемат „позиции на съпредседатели“.
ООН в конфликт: ролята на Ингер Андерсен под въпрос
Като изпълнителен директор на UNEP, Андерсен играе ключова роля в преговорите. Но изявленията ѝ срещу „ограничаване на производството“ предизвикаха остра реакция от над 100 екологични организации. Те подадоха сигнал и до Антонио Гутериш, но отговор не последва.
Критиците виждат недостатъчна амбиция, липса на прозрачност и опасно приближаване между UNEP и държави с високи интереси в петрола и пластмасите, най-вече Саудитска Арабия, която е дарила над 20 млн. долара на UNEP между 2020 и 2024 г.
Страх, заглушаване и позната индустриална тактика
„Това е като тютюневата индустрия: оспорвай науката, атакувай посланика, заглуши гласа му“, казва Карни Алмрот. Нейната сигурна академична позиция ѝ позволява да говори – нещо, което мнозина учени не могат да си позволят от страх за кариерата си.
Scept – коалицията на учените за ефективен договор – също се оплаква от блокиране на достъп, игнориране на критики и доминация на лобистки интереси. Докладът на UNEP от 2023 г., според тях, представя прекалено оптимистични „технически решения“ за отпадъците, без да отчита цялостната вреда от производството.
Битка за бъдещето: преговорите в Женева
Следващата среща през август в Женева е възможно последна надежда. 95 държави вече издадоха общ призив за амбициозен договор. „Пластмасовите планини задушават нашата екосистема“, каза френският екоминистър.
Карни Алмрот обаче е реалист:
„Очаквам хаос и фойерверки.“
Присъединете се към нашия Телеграм
На фона на масови протести: Зеленски защити закон, който отслабва антикорупционните органи
