„Оставяш комфорта. Избираш посока. И караш. Понякога по асфалт. Понякога по пясък. Понякога вътре в себе си.“
Когато Цветан Христов – софтуерен инженер с кариера в голяма американска компания – напуска работата си, за да замине с мотор до Малайзия, мнозина го мислят за луд. За самия него обаче това е сбъдване на детска мечта и съзнателен отказ от предвидимото в името на нещо по-голямо: себеоткриване през движение.
От София до Малайзия: 16 държави, 42 000 километра, 11 месеца
„Исках да си докажа, че мога. Не да се търся. Да се предизвикам.“
За по-малко от година Цветан прекосява Азия с мотор. Визите, маршрутите и подготовката са само началото – същинската част е пътуването вътре в себе си. От пустинята на Туркменистан до безкрайните степи на Монголия – сам, изложен на елементите и собствените си страхове.
- 2500 км офроуд в Монголия;
- 18 дни без душ;
- Ремонт на мотор в пустинята;
- Паник атаки след завръщането.
Най-голямото откритие не е географско. А вътрешно. Цветан описва усещането, че накрая най-трудното не е пътят, а връщането. Студът не е бил най-суровото изпитание. А тишината. Самотата. Пренареждането на себе си след всичко преживяно.
„Живях в момента. И за първи път имах чувството, че живея истински.“
„Празната“ година, която впечатлява работодателите
Изненадващо за мнозина, работодателите не го наказват за тази година пауза. Напротив – виждат в нея личностни качества, решителност и капацитет за справяне с непредвидимото.
„Това не е празна година. Това е година, в която се учиш на себе си.“
Съвет за всеки, който се колебае: Излез. Тръгни. Ще се нареди. Цветан не проповядва. Не романтизира. Но вярва, че най-голямата награда е от другата страна на страха.
„Направи първата стъпка. Другото ще дойде. Но без тази първа крачка – нищо няма да се случи.“
А ти би ли тръгнал? Сподели ни най-дългото си пътуване по пътя или навътре.
Присъединете се към нашия Телеграм
Ягодова луна 2025: кога, къде и защо не бива да я пропускате
