На 1 април 2025 г. ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ за втори път официално гаси мощностите си – без план да ги запали отново, но и без план за бъдещето – нито за инсталацията, нито за алтернативни работни места. Не на шега, историята с втората по големина въглищна централа в страната показва точно как се случва енергийният преход в България: въглищата хаотично, но съвсем реално излизат от енергийния микс, въпреки илюзорните обещания за светло бъдеще на тази индустрия. Политиците в България обаче предпочитат топлата завивка на популизма пред разумното и амбициозно планиране. Въпросът е не просто за бъдещето, а за настоящето на заетите в сектора, пишат от Грийнпийс в България.
Спирането на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ е ясен знак, че въглищната енергетика издъхва без държавни субсидии. Тази централа работеше на пълен капацитет до февруари 2024 г., когато изтече 15-годишният ѝ дългосрочен договор. По силата му българската държава изкупуваше цялата ѝ енергия на фиксирани цени. Без него централата нямаше икономическа изгода да продължи да работи с изключение на няколко кратки периода на извънредно високи цени на енергията през миналото лято и зимните месеци.
Същият сценарий очаква и другата т.нар. американска централа в Маришкия басейн – „Ей И Ес Марица-изток 1“. Нейният дългосрочен договор изтича през 2026 г. По всяка вероятност тя също ще спре работа. Въпреки обявените ѝ в публичното пространство планове за инвестиции в алтернативи, няма никаква яснота за графика за реализацията им и бъдещето на работните места на заетите в нея.
Огромно значение тези развития имат за държавните Мини „Марица-изток“. Със спирането на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ мините губят втория си най-важен клиент. Когато това се случи преди година, стана ясно, че работата на добивната компания се свива с една трета. Въпреки това от предприятието не предприемат преструктуриране. Вместо да потърсят алтернативи за бъдещето и да подготвят региона за тях, правителства и парламенти предпочетоха да обещават, че нищо няма да се промени. Колко дълго държавата може да си позволи да субсидира губещото предприятие също не е ясно.
Гледайки към американските централи, нека надникнем и в бъдещето на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. През периода 2019-2023 г. тя се поддържа на изкуствено дишане единствено благодарение на държавна помощ в размер на 2,6 млрд. лева. С широкото навлизане на близо три гигавата соларни мощности през последните години нейната роля се трансформира драстично по-скоро в сезонен производител и балансьор на трансформиращата се система. Още един разговор за бъдещето на енергийната ни система, който се налага да проведем на сериозно.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
По-малко чакане за ТЕЛК! Всички комисии вече с достъп до е-здравните досиета
