България изхвърля над 90% от текстилните си отпадъци, въпреки новите изисквания на ЕС за разделно събиране. За тревожната картина алармира общинският съветник в Столичния общински съвет Симеон Ставрев в публикация в социалната мрежа Facebook, в която очертава системните проблеми и рисковете пред управлението на текстилните отпадъци у нас.
По думите му, всяка година в България се генерират около 100 000 тона текстилен отпадък, но разделно се събират едва около 8000 тона, или приблизително 8%. Останалите 92% попадат в смесения битов отпадък и в крайна сметка се депонират или изгарят. За сравнение, държави като Германия, Франция и Нидерландия събират разделно между 40 и 50% от текстилните отпадъци – резултат от ясна регулаторна рамка и устойчиво финансиране.
Проблемът е особено остър на фона на новите правила на Европейски съюз, които от 1 януари 2025 г. изискват задължително разделно събиране на текстил във всички държави членки. Според Ставрев, в България такава рамка на практика липсва.
Парадоксално, страната ни се справя най-добре именно там, където държавната намеса е минимална – в сортирането и търговията с дрехи втора употреба. В периода 2019–2021 г. над 50 компании са обработили повече от 96 000 тона текстил, като близо 73 000 тона са били годни за повторна употреба и изнесени основно за европейските пазари. Тази дейност е спестила около 1,7 млн. тона въглеродни емисии и е предотвратила депонирането на значителни количества естествени тъкани.
За сметка на това, рециклирането в същинския смисъл остава изключително слабо. Едва около 2% от текстилните отпадъци у нас се рециклират до влакна, от които могат да се произвеждат нови продукти. Причините са липсата на пазар за рециклирани материали, скъпите технологии и масовото използване на смесени материи, които трудно се разделят. В глобален мащаб по-малко от 1% от материалите за дрехи се връщат обратно в производството на нови облекла.
В момента системата за събиране на текстил в България функционира почти изцяло на доброволен принцип – без субсидии и без ясни правила. В страната има около 350 контейнера за дрехи, като близо половината са разположени в София. За пълно покритие обаче са нужни поне два до три пъти повече, посочва Ставрев. Общините нямат законова възможност да финансират услугата, а механизмът за разширена отговорност на производителя все още не е въведен реално.
Допълнителен натиск върху системата оказва евтината бърза мода, основно от Азия, която понижава стойността на дрехите втора употреба и прави голяма част от тях негодни за повторна употреба. Разходите за събиране и сортиране растат, а пазарите за износ се свиват.
„Без ясна регулация, стабилно финансиране и пазар за рециклирани материали рискът е реален – вместо да разширяваме разделното събиране на текстил, съществуващите системи да започнат да се свиват“, предупреждава Ставрев. По думите му, това би означавало още повече дрехи да завършват на депата или в пещите, вместо да бъдат използвани повторно или рециклирани.
Присъединете се към нашия Телеграм
