Министерството на вътрешните работи /МВР/ обяви как ще се извършват проверки и спиране на нарушители на пътя от т.нар. „тайни коли“. Когато полицейски екип се движи с необозначено служебно превозно средство, сигналът за спиране ще се подава едновременно по три начина – със светлинен сигнал с мигаща синя лампа, със специален звуков сигнал от сирена и със светещ надпис „Полиция“ с указания към водача. Надписът ще бъде изписан задължително както на български, така и на английски език.
Въпреки това експерти по пътна безопасност предупреждават, че практиката крие рискове и може да отвори възможност за злоупотреби. Темата беше коментирана в ефира на „NOVA“ от Красимир Георгиев от Асоциацията за квалификация на автомобилистите и доц. Милен Иванов, бивш заместник-ректор на Академията на МВР.
Според Георгиев използването на цивилни полицейски автомобили не е нещо ново и съществува в редица държави. По думите му проблемът у нас е, че подобни крайни мерки се въвеждат, без да са изградени всички ключови елементи на системата за пътна безопасност по европейски модел. Той изрази съмнение, че отново се разчита на репресивния подход, без стабилен и прозрачен контролен механизъм.
Доц. Иванов постави акцент върху въпроса срещу кого ще бъде насочена мярката и какъв реален ефект се очаква да постигне. Според него технологиите трябва да поемат водеща роля, вместо прекомерното разчитане на човешкия фактор. Той посочи задължителните видеорегистратори в автомобилите като силен превантивен инструмент, който позволява нарушенията да бъдат документирани и изпращани директно към Министерство на вътрешните работи. По думите му подобни записи са напълно валидни като доказателства, но проблем остава капацитетът на администрацията. Колкото повече сигнали и фишове се генерират, толкова повече системата се затлачва, а обработката на наказателните постановления се бави. Като пример той даде случаи на дублирани фишове.
В обобщение Красимир Георгиев подчерта, че използването на цивилни автомобили не е лоша мярка сама по себе си, но в български условия съществува риск тя да бъде „побългарена“ и да не даде очаквания резултат, въпреки вложените средства.
Експертите коментираха и предложението на МВР за разширяване на използването на системата BG-ALERT за издирване на престъпници и при терористични заплахи. Според Георгиев подобно разширяване може да претовари системата и да обезцени основната ѝ функция. „Ако хората започнат да получават сигнали за всичко, в момент на реална опасност те просто ще спрат да реагират“, предупреди доц. Иванов, като допълни, че за издирване на престъпници съществуват други утвърдени канали – полицейски системи, медии и специализирани платформи.
Присъединете се към нашия Телеграм
Има ли риск за пенсионния резерв? Правителството одобри нова стратегия за Сребърния фонд
