В момента Гърция, Хърватия, Испания, Дания, България, Полша, Италия, Норвегия и Румъния се борят със суровата реалност на свръхтуризма, докато нови данни разкриват как дори по-малко известните дестинации са затрупани от рекорден брой посетители. Някога смятани за достъпни, спокойни или тайни бягства, тези страни са свидетели на рязко покачване на съотношението туристи-живеещи, напрежение в инфраструктурата, недостиг на жилища и нарастващи местни вълнения. Последните открития от всеобхватно европейско проучване на пътуванията подчертават как масовият туризъм вече не се ограничава до големите столици, а се е разширил в крехки островни екосистеми, селски градове и исторически села, излагайки на сериозен риск екологичната устойчивост, благосъстоянието на общността и опазването на културното наследство, пише „Travel and tour world“.
Докато Европа се готви за поредния оживен летен ваканционен сезон, опасенията относно свръхтуризма се засилват – не само в големи центрове като Венеция, Барселона и Амстердам, но все повече и в по-малко известни дестинации, които сега са подложени на нарастващ натиск. Ново проучване на „Which? Travel“ разкрива как масовият туризъм вече не се ограничава до емблематични столици и големи градове, а е разширил обхвата си до по-тихи крайбрежни градове и островни дестинации. Проучването анализира нощувките, гъстотата на туристите на квадратен километър и съотношението посетители-жители, подчертавайки нарастващия натиск върху някои от скритите съкровища на континента.
Закинтос страда от екстремно туристическо претоварване
Гръцкият остров Закинтос, известен още като Занте, се очерта като най-силно засегнатата дестинация, когато се вземе предвид съотношението туристи-жители. С изумителните 150 посетители на всеки местен жител, островът се превърна в ярък пример за това как големият поток от посетители може да затрупа дори живописните убежища.
Известен със своите тюркоазени заливи, буйни скали и известния си фотогеничен плаж Навадио, Закинтос отдавна е любимо място сред летните пътешественици. Притокът на туристи обаче оказва огромен натиск върху наличието на жилища на острова, завишава цените на недвижимите имоти и увеличава влошаването на околната среда. Докато рекламните материали често изобразяват недокоснат рай, реалността за местните жители включва претоварени обществени услуги и инфраструктура, огъваща се под сезонния бум.
Хърватският регион Истрия се бори с бума на туризма
След Закинтос се нарежда Истрия, крайбрежен регион в Хърватия, който преживява бум в туризма въпреки сравнително ниската си популярност в европейските туристически среди. Известна със своите средновековни села, винени пътеки и адриатическо крайбрежие, Истрия е с над 133 000 посетители на хиляда жители. Този непропорционален приток подчертава как дори по-тихите дестинации, предлагани на пазара като „най-добре пазени тайни“, могат бързо да загубят своето спокойствие.
Икономиката на региона се възползва от туристическия бум, но бързото нарастване на посетителите предизвика дебати относно устойчивостта, задръстванията и запазването на местната култура. С нарастването на търсенето на настаняване местните жители съобщават за трудности при намирането на достъпни жилища, а природните зони са изправени пред ерозия поради увеличения пешеходен трафик.
Протести на Канарските острови, въпреки че броят им се увеличава
Фуертевентура на испанските Канарски острови е на трето място по дисбаланс между туристи и жители, със съотношение от 120 посетители на жител. Въпреки вълната от протести от островитяни миналата година, призоваващи властите да се справят с неустойчивия модел на туризъм, архипелагът продължава да чупи рекорди. Само през март 2025 г. Канарските острови посрещнаха над 1,5 милиона чуждестранни туристи – близо един процент увеличение в сравнение със същия месец на предходната година.
Протестите бяха съсредоточени върху напрежението, което туризмът оказва върху местните общности, особено когато краткосрочните наеми намаляват наличието на жилища за постоянните жители. Активисти призоваха за по-строги регулации относно броя на посетителите и по-силна защита на околната среда. Тези призиви обаче изглежда са засенчени от икономическите стимули, които туризмът предлага на региона.
Най-гъсто населените туристически дестинации в Европа
Що се отнася до броя на посетителите на квадратен километър, столиците на Западна Европа доминират. Париж, както се очаква, оглавява списъка с над четиристотин и осемнадесет хиляди туристи на квадратен километър. Световноизвестните забележителности и културната привлекателност на френската столица я правят магнит за посетители от цял свят, но тази гъстота създава сериозни предизвикателства за трафика, управлението на отпадъците и качеството на живот в централните ѝ квартали.
Атина и Копенхаген следват съответно на второ и трето място с близо 89 000 и 64 000 посетители на квадратен километър. Тези числа показват, че макар свръхтуризмът често да се свързва със Средиземноморието, Северна и Централна Европа също преживяват голяма концентрация на посетители в определени градски райони.
Най-малко пренаселените дестинации в Европа
Докато фокусът остава върху пренаселените градове и острови, докладът насочва вниманието и към по-тихите кътчета на Европа, които остават относително незасегнати от масовия туризъм. В България град Търговище отчита само 332 нощувки на жител – едно от най-ниските съотношения на континента. По подобен начин Рибник в Полша и Беневенто в Южна Италия поддържат скромни нива на туризъм, предлагайки потенциално облекчение за пътуващите, търсещи по-малко натоварени преживявания.
Една от най-отдалечените и най-слабо посещавани дестинации е Ян Майен, норвежки остров, разположен дълбоко в Северния полярен кръг. Островът, който е регистрирал нулева гъстота на туристите, изисква специално разрешение за достъп, запазвайки девствения си природен пейзаж. Свалбард, друга арктическа територия в Норвегия, и Телеорман в Румъния също са сред най-ниско класираните дестинации по гъстота на посетителите, с минимално въздействие от туризма.
Гърция, Хърватия, Испания, Дания, България, Полша, Италия, Норвегия и Румъния са изправени пред нарастващ натиск от свръхтуризъм, тъй като нарастващият брой посетители претоварва малките градове, крехките екосистеми и местната инфраструктура. Ново проучване разкрива, че масовият туризъм се разпространява отвъд големите градове, заплашвайки устойчивостта в цяла Европа.
Предизвикателства пред устойчивостта и пътят напред
Констатациите от проучването Which? Travel предлагат сурово напомняне за сложната динамика, която се наблюдава в европейската туристическа индустрия. Докато туризмът продължава да бъде ключов икономически двигател, небалансираният растеж на броя на посетителите – особено в по-малките или сезонните общности – повдига важни въпроси относно дългосрочната устойчивост. От достъпността на жилищата и качеството на живот на местно ниво до опазването на околната среда, последиците от свръхтуризма се простират далеч отвъд претъпканите плажове и претъпканите градски площади.
Мениджърите на дестинации и правителствата в целия континент все по-често са призовани да внедрят решения като ограничения за туристическите наеми, регулирани краткосрочни наеми, сертифициране за устойчив туризъм и диверсификация на туристическите маршрути, за да пренасочат туристическите потоци.
Докато пътуващите очакват летни почивки, нарастващата видимост на предизвикателствата, свързани със свръхтуризма, би могла да доведе до по-внимателни избори – предпочитане на по-малко известни региони, пътувания извън сезона и уважително проучване на природата. Само чрез такива промени най-обичаните дестинации в Европа могат да запазят своя чар, като същевременно опазят общностите, които ги наричат свой дом.
Присъединете се към нашия Телеграм
Съдия отмени блокадата на сделката за предаване на островите Чагос на Великобритания
