Конклавът се случва при закрити врата, а световните лидери продължават да се намесват в избора на новия папа, информира „Politico“.
С различна степен на изтънченост всички лидери – от Еманюел Макрон и Джорджия Мелони до Доналд Тръмп – маневрират по отношение на избора на следващия папа.
В сряда, когато започва конклавът, 133-мата кардинали, които ще изберат лидера на 1,4 млрд. католици по света, го правят със съзнанието, че рядко в последно време световната политика се е намесвала толкова силно в решението им. И едва ли разделенията са били толкова остри.
Кардиналите се срещат на тайни обяди, подправени с Кианти, разменят си престижни позиции след конклава и анонимно информират приятелски настроени журналисти, а процесът вече е осеян с клюки и интриги. Едва когато вратата се затвори и всички мобилни телефони във Ватикана бъдат изключени, кардиналите ще могат наистина да започнат да пренебрегват влиянието на хората отвън.
Натрупването не само демонстрира глобалната устойчивост на Католическата църква, но и подчертава ролята ѝ на основен играч във време, когато светът се чувства изпълнен с опасности, а старите уверености и съюзи се разпадат.
Кардиналите разбират защо възниква този натиск. Лидерите с националистически идеали биха могли да се възползват от моралния авторитет на един роден папа. Западните лидери също така искат да избегнат друг папа, който да критикува разширяването на НАТО, да симпатизира на Китай или да не съвпада с техните възгледи по етични въпроси, включително миграцията и абортите.
Един харизматичен папа би могъл да направлява общественото мнение, особено в католическите страни, или да активизира критиките срещу определени политики, както папа Франциск направи с президента на САЩ Тръмп.
Почти веднага след като Франциск почина на Велики понеделник, започна политиканстването. Това не е свят на публични срещи с официални протоколи, а свят на тайно лобиране и скрити разговори.
Френският президент Макрон се срещна с четирима френски кардинали, докато беше в Рим за погребението на Франциск, което някои в Рим изтълкуваха като сигнал за подкрепата му за френски папа. Кабинетът на Макрон отрече той да се е опитвал да повлияе на решението, а френското посолство в Рим заяви, че президентът е следвал „френския републикански обичай“. То нарече всяко предположение за обратното „недостойно“.
Приблизително по същото време Тръмп подкрепи американски кардинал, който се противопостави на споразумението на Ватикана с Китай, и дори предложи себе си за папа. От своя страна Пекин се възползва от момента, за да назначи двама проблемни католически епископи без съгласието на Ватикана.
Що се отнася до лидера в най-близко съседство с Ватикана, италианският премиер Мелони нареди на своите депутати да запазят мълчание. Въпреки това медиите, близки до нейната коалиция, пробутват кардинали, които биха могли да споделят нейните възгледи, и атакуват неудобните кандидати.
Подслушване на конклава
През изминалите дни чужди сили често са се опитвали да влияят на конклавите, особено по време на Студената война, когато ЦРУ е било заподозряно в подслушване. Всъщност до началото на XX век Франция, Испания и Австро-Унгария дори са можели да налагат вето върху това кой папа да бъде избран.
Сега, във време на отслабващ западен морален авторитет и влияние в многостранните институции, избирането на папа с по-нюансиран глобален поглед върху Китай и Украйна може да се окаже проблематично. Папа Франциск преразпредели властта, като създаде необичайно голям брой кардинали от глобалния юг, сигнализирайки за църква, която вече не може да бъде приемана за филиал на Запада.
„Повече от Гренландия или Панамския канал Тръмп иска да си върне църквата – заедно със Запада“, казва Пиеро Скиаваци, професор по геополитика на Ватикана в университета „Линк“ в Рим.
Междувременно Макрон, който има политически затруднения у дома, настоява за прогресивен френски папа, изтъква Скиаваци, „като духовен лидер с максимален авторитет“.
„Той би могъл да помогне за насочването на френското обществено мнение към левия център“, обясни той.
С поглед към бъдещето или към миналото?
Но самите кардинали не са чужди на политиката и техните собствени интереси не бива да се подценяват.
След смъртта на Франциск на Великденския понеделник те се събират всеки ден, изнасяйки тайни предизборни речи, докато се терзаят дали да се адаптират към модерността, или да продължат да ѝ се противопоставят.
Като напомняне за привидно духовните цели на конклава след силно политизираните няколко седмици, в неделя кардиналите се втурнаха в базиликата „Свети Петър“ за хипнотична меса, на която присъстваха поклонници и туристи.
Но съвсем скоро те отново започнаха да се занимават с това. Свалили копринените си бели наметала, те се разпръснаха в града, за да подновят тайното си лобиране – да преглеждат потенциалните лидери и блокове за гласуване. При цялата си публична почит към Светия дух самите кардинали едва ли са имунизирани срещу какофонията на световната политика.
„Говорим за всички онези теми, които се обсъждат и в медиите – евангелизацията, животът на Църквата и необходимостта да бъдем внимателни към реалността в света“, заяви пред „Politco“ 79-годишният кардинал Фернандо Филони, който е служил в Багдад по време на инвазията в Ирак през 2003 г.
Други изглеждат потиснати от навлизането на светското в тяхното ежедневие. В понеделник един кардинал на площад „Свети Петър“ молеше репортерите да го оставят на мира и да го пуснат да вечеря. Друг разкри, че планира да гледа филма на Ралф Файнс „Конклав“, за да се подготви.
Какво ще се случи
Кардиналите ще гласуват за първи път в сряда в 16:30 ч., като на ден ще има до четири гласувания, докато белият дим, излизащ от специално издигнат комин, не покаже консенсус.
Самите фаворити представляват микрокосмос на световната политика, раздирана от разделения между либерали и консерватори, изолационисти и протекционисти, както и между глобалния Север и глобалния Юг. Фаворитите са обект на най-много онлайн нападки, често от американски консервативни уебсайтове.
Кардинал Пиетро Паролин, висш дипломат на Светия престол и най-дълго оцеляващ съюзник на Франциск, и филипинският кардинал Антонио Тагле, бивш префект на Propaganda Fide, са обвинени от американската асоциация BishopAccountability.org в провали в справянето с духовническите злоупотреби. Паролин също беше омаскарен с твърдения за заболяване и нападнат за това, че е оглавил споразумението между Ватикана и Китай.
Повече от всеки друг Паролин се намира на разделителната линия между Запада и неговите възходящи съперници.
„Изключителният ватикански човек губи благоразположението си, тъй като по-младите, неевропейски кардинали получават повече пространство за изява“, заяви един от кардиналите. Сега изглежда, че има нарастваща инерция зад кандидатите на Франциск за „приемственост“, включително кардиналите Тагле, малтиеца Марио Греч и американеца Робърт Прево.
„Името на Франциск се цитираше много често“ в последните съвещания, заяви пред „Politico“ индонезийският кардинал Игнациус Сухарьо Хардьоатмоджо.
Запитан дали е вероятно да има „Франциск 2“, кардинал Грегорио Роса Чавес от Ел Салвадор заяви:
„Не е възможно да има „Франциск 2“: „Възможно е.“
Целта е конклав, който да проектира единство след години на вътрешни войни.
Докато духовниците очакват дните без Wi-Fi, един от тях заяви пред „Politico“, че си е купил аналогов часовник и будилник от старата школа.
Други просто искат да приключат с всичко това. Запитан дали изборите ще бъдат бързи, кардинал Филони отговори просто:
„Надявам се да е така.“
Денят на Европа в София: 3D видеомапинг шоу и концерт под звездите
