Някога там е текла река. Сега бял прах и хиляди мъртви риби покриват дъното на широкото речно корито на река Тил, което се вие сред редици дървета във френския регион Бургундия, в село Люкс. Подобна е гледката и в Испания, където могат да се видят пресъхнали и напукани водни басейни със спадащи нива на водата в големи артерии като Дунав, Рейн и По. Цари безпрецедентна суша, която засяга почти половината от европейския континент и нанася тежки щети на икономиките на земеделските стопанства, налага ограничения на водоснабдяването, предизвиква горски пожари и застрашава живота на водните видове.
От почти два месеца насам в Западна, Централна и Южна Европа не са падали значителни валежи. Очаква се сухият период да продължи, като според експертите това вероятно ще бъде най-тежката суша от 500 години насам. Климатичните промени влошават допълнително положението, тъй като по-високите температури ускоряват изпарението, жадните растения поемат повече влага, а намалелите снеговалежи през зимата ограничават запасите от прясна вода за напояване през лятото. Европа не е единственият континент, засегнат от кризата, като за суша се съобщава и в Източна Африка, западната част на Съединени щати и Северно Мексико.
Андреа Торети, старши изследовател в Европейската обсерватория за изследване на сушата, заяви, че сушата през 2018 г. е била толкова екстремна, че през последните 500 години не е имало подобни метеорологични събития, но тази година се очаква ситуацията да е още по-лоша. Според експерта през следващите три месеца също ще бъдем свидетели на висок риск от сухи климатични условия в Западна и Централна Европа, както и в Обединеното кралство.
Настоящата ситуация е резултат от дълги периоди на сухо време, причинени от резки промени в световните метеорологични системи, твърди метеорологът Петер Хофман от Института за изследване на въздействието на климата в Потсдам, който се намира близо до Берлин. Той предупреждава още, че климатичните промени са намалили температурните разлики между регионите, което е довело до отслабване на силите, задвижващи струйното течение, което обикновено допринася значително за влажното атлантическо време в Европа. По-слабото или нестабилно струйно течение може да доведе до навлизане на необичайно горещ въздух към Европа от Северна Африка, което пък на свой ред ще доведе до по-продължителни периоди на горещина. Вярно е и обратното, а именно, че полярният вихър от студен въздух от Арктика вече може да предизвика мразовити условия далеч от местата, където обикновено достига. Хофман споделя, че всички изследвания и анализи през последните години са надхвърлили очакваните прогнози за съществуващите климатични модели.
Някои европейски земеделски стопани вече са принудени да използват вода от чешмата за напояване на добитъка си в райони, където езерата и потоците са пресъхнали, като изразходват до 100 литра на ден само за една крава. В Бургундия, която обичайно е много зелена, тъй като там извира река Сена, сега тревата е станала жълто-кафява, а тракторите вдигат огромни облаци прах. Баптист Колсон, който има млечни крави и отглежда фуражни култури в село Молой, твърди, че животните му страдат силно от сушата, а качеството и количеството на млякото намалява. 31-годишният ръководител на местния профсъюз на младите фермери „Jeunes Agriculteurs“ казва още, че е бил принуден да се снабди с фураж за зимата още през август.
Според доклад на “S&P Global Commodity Insights” тази година производството на царевица в ЕС се очаква да бъде с 12,5 млн. тона по-малко от миналата година, а производството на слънчоглед – с 1,6 млн. тона по-малко. Фермерът Колсън очаква поне 30% спад в добива на царевица, което ще бъде сериозен проблем за изхранването на кравите му. Мъжът споделя: „Знаем, че ще трябва да купуваме храна, за да могат кравите да продължат да произвеждат мляко. От икономическа гледна точка разходите ще бъдат високи„.
