От Института за пътна безопасност разпространиха становище до медиите за новите промени в Закона за движението по пътищата – узаконен произвол и бизнес с глоби, вместо реални мерки за безопасност. Те споделят и юридическите основания, които са изпратили до Президента Румен Радев. В него пише:
„Последните промени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), приети от Народното събрание, не са реформа, а опасен законодателен експеримент за сметка на всички български граждани. Вместо да решат натрупаните с години проблеми, тези текстове създават нови абсурди, които превръщат закона в капан за шофьорите и в източник на приходи за администрацията.
1. „Средна скорост“ – неясно понятие за сигурни глоби – Въвежда се санкция за превишаване на т.нар. „средна скорост“ в „определен участък от пътя“.1 Тази разпоредба е съзнателно недописана и създава огромна правна несигурност. Законът не казва:
- Кой и как ще определя тези участъци?
- Как ще бъдат обозначавани те, за да знаят водачите, че са в зона за контрол?
- Как ще се изчислява допустимата средна скорост, ако в участъка има няколко различни ограничения (например 90 км/ч, после 60 км/ч заради ремонт, после пак 90 км/ч)?
Този законодателен пропуск е умишлен. По време на дебатите в парламентарната комисия е било отхвърлено предложение, което е целяло да внесе яснота по тези въпроси.1 Така всеки шофьор може да бъде превърнат в нарушител, без дори да подозира, а администрацията получава неограничена свобода да тълкува правилата както намери за добре.
2. Общинските камери – превръщане на безопасността в бизнес – Законът дава право на общините да поставят собствени камери и да прибират 50% от събраните глоби.Това е рецепта за злоупотреби, защото създава пряк финансов стимул за общините не да подобряват пътната безопасност, а да генерират максимален брой глоби. Вместо превенция, целта става печалба. Това поставя и фундаменталния въпрос:
„Защо една община да работи за намаляване на нарушенията, ако бюджетът ѝ зависи от тях?“
Освен това, прехвърлянето на контрола върху 265 общини с различен административен капацитет ще доведе до пълен хаос и неравно третиране на гражданите.
3. Нов хаос върху старата разруха: Проблемът с електронните фишове – Всички тези нови абсурди се въвеждат, без да се решат старите. Системата на електронните фишове е толкова порочна и неясна, че от години създава противоречива съдебна практика. Проблемът е толкова сериозен, че в момента двете върховни съдилища – ВКС и ВАС – са се заели с решаването му чрез съвместно тълкувателно дело № 4/2023 г.
Вместо да изчака решението на съда и да поправи доказано неработещата уредба, законодателят добавя към нея ново и неясно по съдържание наказание – това за „средна скорост“. Това е проява на институционално неуважение и гарантира само едно: още повече объркване, още повече съдебни дела за сметка на гражданите и нулев ефект върху безопасността.
В заключение:
Тези промени не са за безопасност. Те са за пари и за удобство на администрацията. Докато никой не носи отговорност за лошите пътища, липсващата маркировка и неадекватната сигнализация, вината ще продължава да се прехвърля единствено върху шофьора.
Настояваме Президента на Република България да наложи вето на този закон. Връщането му за ново обсъждане не е в интерес на шофьорите, а в интерес на правовата държава, здравия разум и истинската, а не привидна борба за безопасност по пътищата.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Скритият тунел край Кошарица: забравената жп връзка, която можеше да промени Черноморието
