Невидимата част от културата е чрез традицията да се предават знания, заяви Юлия Попчева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките /БАН/. По думите й в ЮНЕСКО протичат дебати за преплитането на материално и нематериално културно наследство. Тя коментира пред „БНР“:
„Нематериалното културно наследство може да бъде обичаи, практики, традиции на предаване на знания дори. Чипровският килим сам по себе си не е вписан в листите на ЮНЕСКО, но неговата направа и символи са вписани, защото те са онази невидима част от културата.„
Попчева каза, че видимата част е самите изработените предмети. Тя е категорична, че все още хората се възхищават на старите занаяти, свързани с каменните покриви – например къщите в Лещен и Ковачевица и добави:
„„Разклащането“ е свързано със забравата – докато местните общности и майстори помнят и предават на младото поколение, нещата ги има – като знание и материя.„
Специалистът посочи, че паметниците с местно значение са „безкрайно непознати“ за младото поколение. По думите й трябва да има подходящи кампании, които да превличат младежите да съхраняват тези стари традиции и обичаи.
„По-малките, в регионален план важни за местните общности ценности не са вписани никъде, освен в списъците на Националния център за недвижимо културно наследство. Има такива списъци, но те не са публично достъпни„, подчерта Юлия Попчева.
