Смъртта на 8-годишния Иван от Разлог при инцидент с парасейлинг в Несебър разтърси България. Един летен ден, който трябваше да бъде празник на детската мечта, се превърна в символ на липсата на контрол и пропуски в системата за сигурност. Майка му разказва как за секунди ръцете на детето се освободили, чуло се „пук“ и момчето паднало от височина с лице надолу. Тежката гръдна травма отнема живота му. И тук неизбежно се появява въпросът – готова ли е държавата да реагира при подобни трагедии по Черноморието?
Спешната помощ – числа и реалност
В отговор до депутата Явор Божанков, министърът на здравеопазването Силви Кирилов описва организацията на системата за спешна медицинска помощ по Черноморието. ЦСМП в Добрич, Варна и Бургас разполагат общо с 27 филиала, от които 14 са директно на крайбрежието. Там работят 42 екипа и 56 линейки, оборудвани според медицинските стандарти. Преди сезона се правят проверки на техниката, оптимизират се графици, командироват се екипи от други региони. През първото полугодие на 2025 г. над 2000 служители са преминали обучение, включително лекари, фелдшери и парамедици.
На хартия организацията изглежда завидна – проверени линейки, готови екипи, изготвени графици. Но трагедията в Несебър поставя болезнен въпрос – достатъчни ли са тези усилия, ако контролът върху самите атракциони и безопасността на гражданите липсва?
Пропастта между регулациите и живота
Разследването сочи, че не въжетата, а коланите на сбруята са се скъсали. Технически дефект или неглижирана поддръжка – и в двата случая става дума за липса на контрол. Парасейлингът, както и други водни атракциони, се оказва зона със слаба държавна намеса. Тук спешната помощ може само да реагира след факта. А цената на закъснението се измерва в човешки животи.
Министерството отчита усилия за обучение, за повишаване на заплати, за привличане на кадри. Но конкуренцията на частни лечебни заведения и условията по Черноморието продължават да източват системата. Така при реален инцидент остава усещането, че усилията са недостатъчни, че държавата е винаги една крачка след трагедията.
Гласът на майката – моралното огледало
Майката на Иван е категорична: синът ѝ мечтаел за този полет от години, събирал паричките си. Вместо сбъдната мечта – фатален край. Нейните думи, че иска виновните да понесат отговорност и повече деца да не умират по този начин, са най-силният упрек към институциите.
Случаят с Иван е болезнено напомняне, че системата трябва да бъде не само готова да реагира, но и да предотвратява трагедии. Докато държавата остава „една крачка след“ събитията, морето ще крие не само красота, но и риск.
Присъединете се към нашия Телеграм
