През август 2024 г. гръмко беше обявено, че пловдивската транспортно-строителна група ПИМК ще пусне първия частен пътнически влак до края на годината. Предвиждаше се той да се движи по линията между София и Бургас. През октомври беше тестван първият частен пътнически влак у нас, но пробното пътуване бе между гара Тодор Каблешков и Пазарджик, като влакът достигна скорост от 130 км/ч. Резултатите от него не бяха оповестени. Осем месеца по-късно обаче няма информация какво се случва с намеренията на компанията за линията между София и Бургас и дали въобще те ще бъдат реализирани.
Освен „ПИМК Рейл Експрес“, лиценз за железопътен пътнически превоз в България имат и други частни компании. Например, „Ивкони Експрес“, свързана с автобусния превозвач „Юнион Ивкони“, получи лиценз през февруари 2025 г. Компанията предвижда да оперира по направленията София – Варна и София – Бургас, като стартирането на услугата е планирано за началото на активния туристически сезон през 2025 г. Към момента няма обявени конкретни дати.
Защо все още чакаме частните влакове?
Отворете която и да е карта на Европа. Погледнете железопътната мрежа. После си задайте един прост въпрос: защо в България все още няма нито един частен пътнически влак, който реално се движи? Говори се. Пише се. Декларира се. Обещава се. А реалността е една: частни пътнически влакове в България – няма.
И това не е само въпрос на изостанала инфраструктура или сложни регулации. Това е въпрос на воля. Политическа. Икономическа. Дори морална.
Докато в Западна Европа частните оператори отдавна са алтернатива на държавните превозвачи – с по-добро обслужване, точни разписания и конкуренция в името на пътника – у нас все още влакът е символ на чакане. И на държавен монопол.
Къде е държавата?
Къде са институциите, които трябва да създадат равни условия за конкуренция? Защо се бавят процедурите? Защо все още чакаме реална либерализация, след като на хартия тя е факт?
Къде е Европа?
Защо европейският натиск за отваряне на железопътния пазар приключва на Дунав мост? Как така в Унгария и Румъния частни влакове се движат от години, а у нас – винаги „до края на годината“?
Мълчанието вече не е извинение. Въпросът вече не е „дали“, а защо още не. И кой има полза да не се случва?
Присъединете се към нашия Телеграм
