В контекста на подготовката на България за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г., правителството възнамерява да обнови десетки наредби и тарифи. Макар превалутирането на левове в евро да трябва да е по фиксирания курс от 1,95583 лв. за 1 евро, някои институции използват този момент, за да въведат значителни увеличения.
Министерството на земеделието и храните вече въведе нови тарифи. Такса за акт за категоризация на земеделска земя, която бе 15 лв., вече е 48,90 лв. и от 2026 г. ще стане 25 евро. Аналогично дубликати и преписи скачат от 20 лв. на 25 евро — тоест увеличение със 100%. Причината: тарифите не са обновявани от 2011 г. и натоварването значително се е увеличило.
Агенции като по селекция и репродукция в животновъдството, по лозата и виното, и по сортоизпитване и семеконтрол също обявяват предстоящи увеличения с аргумента, че сегашните ставки не отразяват истинските разходи.
Дори Министерството на здравеопазването подготвя промени в десетки тарифи, включително тези за държавен здравен контрол, за да осигури достатъчно ресурси за службите си.
На фона на влизането в еврозоната – изнервено обществено настроение
България официално е приета в еврозоната и ще замени лева с еврото от 1 януари 2026 г.. Това стана възможно след потвърждение от Европейската комисия и Европейската централна банка, че страната отговаря на всички икономически критерии.
Очакваните ползи са стабилни цени, по-ниски трансакционни разходи и по-лесен достъп до финансиране. Българските банки също са технически подготвени за промяната.
Въпреки това, общественото мнение е разделено: според социологически данни от Eurobarometer – 45 % са „за“, а 53 % – „против“ въвеждането на еврото. Протестите в София, организирани предимно от националистически и анти-евро партии, отразяват притеснения за по-високо ниво на живот и национален суверенитет.
Премиерът Росен Желязков уверява, че въвеждането ще стане без „паника“: спестяванията ще се конвертират на фиксиран курс без комисион и с пазарен контрол. Макар че инфлацията вече е намаляла до 3.5 %, критиците все още са нащрек, а президентът Румен Радев предупреди за риск от „ценови шокове“.
Държавата като ценови катализатор
Докато властите апелират бизнесът да не използва момента за нелоялни ценови практики, част от управляващите институции действат обратното — те увеличават държавните такси, обосновавайки се с превалутиране и инфлация. Това поражда въпроса: дали държавата е истински катализатор на ценови растеж преди еврото?
Присъединете се към нашия Телеграм
