Какви са дефектите на данъчната система в България, до какви дисбаланси водят те, как могат да се преодолеят и да се постигне както справедливост в облагането, така и съответният фискален ефект, гарантиращ сигурността на обществените системи.
Тези въпроси бяха в центъра на провелата се днес конференция „Време за равносметка: с тази данъчна система дотук!“. Тя бе организирана от КНСБ, съвместно с Фондация Фридрих Еберт България, в Световния ден за достоен труд – 7 октомври.
Участие във форума взеха президентът на конфедерацията Пламен Димитров, главният икономист Любослав Костов, зам.-председателят на парламента Драгомир Стойнев, зам.-министърът на труда и социалната политика Гергана Алексова, председателят на ИСС Зорница Русинова, Жак Папаро, директор на Фондация Фридрих Еберт България, бившият финансов министър Владислав Горанов, депутати, икономисти, експерти.
Ключовият въпрос, който трябва да бъде решен, е намаляването на подоходните неравенства. Задълбочаването на неравенствата в едно общество, независимо от какъв характер са те, води до катаклизми. Когато стигнат до сериозна диспропорция, имат негативен обществен и политически характер и могат да доведат до неочаквани резултати, подчерта Димитров.
Увеличаването на неравенствата е един от резултатите от въведения през 2008 г. у нас плосък данък, посочи Любослав Костов.
„Да облагаш еднакво и бедни, и богати не е равноправие, а е форма на дискриминация“, каза той и напомни, че теорията за плоския данък е измислена в края на 80-те години на миналия век от двама американски икономисти, като идеята се прилага в страните от Източна Европа „като един експеримент“ след разпада на Съветския съюз. След въвеждането му у нас инвестициите и приходите от данъци намаляват като дял от БВП.
„Ако плоският данък не бе въведен, а бе продължила да действа данъчната система отпреди 2008 г., то към днешна дата изчисленията показват, че Брутният вътрешен продукт на България би бил около 260 млрд. лева, вместо сегашните 216 млрд. лв.“, посочи Костов.
Какво предлага КНСБ
Пламен Димитров напомни, че КНСБ настоява от години за данъчна реформа и отпадане на плоския налог. Конфедерацията предлага въвеждане на необлагаем минимум на доходите на физическите лица, равен на минималната работна заплата и повишаване на ставката на данък общо доход от 10 на 15%.
Отчитайки предизвикателствата пред бюджетната рамка за 2026 г., неговото прилагане понастоящем е трудно осъществимо. Ето защо КНСБ предлага още от следващата година да се повишат размерите на данъчни облекчения за работещи семейства с деца (които да се ползват от двамата родители едновременно до размера на облекчението):
- За 1 дете – 1200 лв. (в момента е 600 лв.)
- За 2 деца – 1800 лв. (в момента е 1200 лв.)
- За 3 и повече деца – 2400 лв. (в момента е 1800 лв.)
Друга необходима промяна е повишаване на корпоративния данък от 10 на 15%. Средната му ставка за ЕС-27 през 2025 г. е в размер на 21,3%.
Изчисленията показват, че данъчната тежест върху физическите лица у нас в момента е поне с 10 процентни пункта по-висока от тази върху юридическите.
Ставката на данък дивидент трябва да се повиши от 5 на 15 процента, посочи още Димитров. У нас тя отново е сред най-ниските в ЕС, където средно е 21%. Комбинацията от 15% ДДЮЛ и 15% данък дивидент ще доведе до значително намаление на финансовия стимул за укриване на осигуровки, каза още президентът на КНСБ.
Източник на приходи
Допълнителен източник на приходи за бюджета би било и въвеждането на облагане на свръхпечалбите според действащите регламенти на европейското законодателство за сферите на финансовия сектор и хазартния сектор. То вече се прилага в редица страни от ЕС, сред които Испания, Италия, Чехия, Литва, Унгария, Словакия и Латвия.
Данък върху финансовите трансакции е друга мярка, която КНСБ предлага. За целта може да се въведе ставка от 0,1% при обмяната на акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти в случаите, когато една от финансовите институции е в страна-членка на ЕС.
Дигитален „данък“
Въвеждане на „дигитален данък“, който ще е приложим за големите големи мултинационални компании с определен праг на приходите, предлага още КНСБ. Димитров посочи, че това „няма да донесе чудеса от храброст“, тъй като касае ограничен брой компании, но пък в 12 държави в ЕС той действа и дава ефект.
Конфедерацията предлага още ежегодно повишаване на максималния осигурителен доход – до 4625 лв. за 2026 г. Повишаване на осигурителната вноска в първия стълб на общественото осигуряване с два процентни пункта е друго искане на синдиката. Решението е трудно, но необходимо на фона на растящия недостиг в системата на общественото осигуряване“.
Общият ефект за бюджета от всички предлагани мерки, плюс вдигане на акцизите, би бил 6,2 млрд. лв.
Това ще позволи и увеличение на възнагражденията в публичния сектор. Димитров подчерта, че в бюджета за следващата година КНСБ настоява да има ръст на разходите за персонал в обществения сектор с 10% и диференциация в зависимост от това кои от тях са останали недофинансирани през тази.
„В никакъв случай „на калпак“ – по 10% на всички, диференцирано – на някои 0%, на някои – може би 30% според това, което наистина в системите може да бъде аргументирано“, посочи той.
Плосък данък
Бившият финансов министър Владислав Горанов коментира, че дискусията за отпадане на плоския данък е закъсняла с пет години. Искаме или не, ще трябва да променим данъчната система, тъй като отдавна разходите са надминали потенциала на данъчната система, обясни той. Ако не направим промяната доброволно, ще трябва да е под натиска на ЕК, която задейства процедура по свръхдефицит, когато съответната държава премине ограниченията на допустимите държавни разходи. Горанов предупреди, че ако не се вземат мерки, дефицитът догодина може да достигне и 8%.
„Данните показват, че в България около 450 000 работници се осигуряват на минимална работна заплата. За Министерството на труда и социалната политика това е голямо число и говори, че процентът на сивата икономика е голям“, коментира и заместник-министърът на труда и социалната политика Гергана Алексова. Тя посочи, че обществото е доста чувствително от гледна точка на промени в областта на социалното осигуряване.
БСП е узряла за промяна на данъчно-осигурителната система, коментира заместник-председателят на Народното събрание и председател на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ Драгомир Стойнев. Той каза, че преди 3 години в БСП е започнала дискусия за данъчно-осигурителната система и партията е готова да инициира разговор с партньорите в управлението по тази тема. В името на държавата трябва да започнем откровен разговор и се радвам, че и КНСБ ще бъдат партньор в тази дискусия, каза Стойнев.
„За да имаме държава, ние не можем да продължаваме с този плосък данък“, коментира също народният представител. Няма да стане за 2026 г., уточни той, но добави, че сегашният модел е изчерпан и не носи справедливост.
Каквито и промени да се правят в данъчно-осигурителната система, подходът трябва да бъде холистичен, каза председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова. Тя уточни, че това е препоръката в един от анализите, изготвени от съвета. Конкретни мерки за данъчно-осигурителната система има и в други анализи на ИСС, касаещи неравенствата в доходите и неравенствата в образователната и социалната система. По думите ѝ се счита, че действащата данъчна система е положителна по отношение на перспективи за млади хора и възможностите за инвестиции, предприемачество.
Плоският данък е най-директният път към социалното неравенство, смята и директорът на Фондация Фридрих Еберт за България Жак Папаро. Той посочи, че в Германия има необлагаем минимум и хората, които получават доход под него, не подават данъчна декларация.
Присъединете се към нашия Телеграм
Станислав Стоянов в Европарламента: Без фермерите няма Европа
