Китайският лидер Си Дзинпин обяви, че не желае да се повтарят неотдавнашните масови убийства, които шокираха страната, предаде „Associated Press“. Той нареди на местните власти да предотвратят бъдещи „екстремни случаи“. Атаките, при които шофьори покосяват пешеходци, или големият брой нападатели, които пробождат с ножове множество жертви, не са нещо ново в Китай. Последната вълна на насилие обаче привлече вниманието на света.
Местните власти побързаха да обещаят, че ще обърнат задълбочено внимание на всички видове лични спорове, които могат да предизвикат агресия – от брачни проблеми до разногласия за наследство. Все по-широкото навлизане в личния живот на хората от страна на властите обаче предизвиква безпокойство в момент, когато китайската държава вече е затегнала контрола си върху всички социални и политически аспекти на ежедневието.
Отмъщение за обществени престъпления
Отмъщение за обществени престъпления. Така жителите на Китай наричат тези масови атаки. Само през ноември са били извършени три атаки от този тип. Мъж е нападнал ученици и членове на персонала в начално училище в провинция Хунан, ранявайки 30 души, след като е претърпял инвестиционни загуби. Според данните, описващи атаките, ученик, който се е провалил на изпита си, е намушкал с нож и причинил смъртта на осем души в професионално училище в град Исин. Най-много жертви – 35 души, са регистрирани в резултат на агресивните действия на мъж, който се е насочил яростно към тълпа в южния град Джухай, силно разстроен заради развода си.
Въпреки че е трудно да се определи точният мотив за подобни нападения, според експертите в китайското общество преобладава усещането за контрол и натиск.
„На пръв поглед изглежда, че има индивидуални фактори, но ние виждаме, че е налице обща връзка. Тази връзка, по мое лично мнение, е, че всеки човек има усещане за несправедливост. Гражданите дълбоко усещат, че това общество е много несправедливо и не могат да понасят това повече,“, обясни У. Цян, бивш професор по политически науки.
От 2015 г. насам китайската полиция е насочила вниманието си към адвокати по правата на човека, както и към организации за защита на нестопански интереси, като до момента много от представителите на тези групи са лишени от свобода, а други са обект на строг контрол, с което на практика се унищожава гражданското общество в страната, което беше активно от началото на 2000-те до 2010 г. Професор Цян е бил уволнен от университета „Цинхуа“, след като е провел научна работа по време на протестите в Хонконг през 2014 г. Той твърди, че от миналата година насам пред дома му в Пекин редовно биват изпращани полицейски служители, които да го наблюдават.
Строги наказания
Преди десетилетие медиите можеха да съобщават за инциденти в момента на тяхното развитие и дори да споделят името на заподозрения. Днес това рядко е възможно. В продължение на 24 часа преди да бъде обявен броят на жертвите в смъртоносната атака в Джухай, държавната цензура бързо премахна всички видеоклипове от инцидента и разкази на очевидци, споделени онлайн. В случая с нападението в началното училище в Хунан властите споделиха броя на ранените едва след произнасянето на съдебната присъда, почти месец по-късно.
Анализ на насилствените нападения обикновено бива документиран подробно в много други държави, особено в САЩ, където до момента са извършени 38 масови убийства от началото на тази година. В Китай обаче липсата на публични данни затруднява оценката на тенденциите в масовите убийства.
„От 2000 г. до 2010 г. имаше много дискусии, включително как да помогнем на тези хора, като направим структурни промени, за да намалим тези рискове, но сега това не се обсъжда,“, разкри Роуз Лукиу, известна бивша журналистка от държавната телевизия „Феникс“ и доцентка в Хонконгския баптистки университет. По нейни думи правителството налага цензура с идеята, че така ще попречи на гражданите да имитират подобни престъпления.
„Сурва“ вече и в столицата! Софиянци ще се радват на емблемата на Перник
