Лицензи без логика, болници без нужда
Всяка година плащаме повече, а получаваме все по-малко. Българската здравна система се задъхва не от липсата на средства, а от липсата на визия. Според текст на Синдиката на българските медицински специалисти /СБМС/, който накрая е подписан от Петър Москов, една от основните причини за разпада е фактът, че „всеки министър на здравеопазването може с един подпис да лицензира нова болница или дейност“. Това отваря вратата за неконтролирано разширяване на мрежата от лечебни заведения, често без обоснована необходимост.
В момента в България функционират над 340 болници, и броят им продължава да расте. Но тези нови болници не се отварят там, където липсват здравни услуги – напротив, те се струпват в зони с вече налична инфраструктура. Така кадровият и финансовият ресурс се разпиляват, вместо да се съсредоточат там, където реално са нужни.
НЗОК: спонсор на бизнес интереси?
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) вместо да защитава обществения интерес, де факто се превръща в спонсор на нови бизнес проекти, сочи СБМС. Всеки път, когато повече пари влязат в системата, касата сключва договор с нова болница. Резултатът: повече пари се разпределят между повече участници, но съществуващите болници не усещат подобрение, а качеството на здравеопазването не се повишава.
Реалното решение: качество вместо количество
Синдикатът предлага радикално, но напълно осъществимо решение: да се сключват договори само със 100 болници от съществуващите 340. Те трябва да отговарят на обективни критерии – качество, многопрофилност, 24-часова спешност и равномерно териториално разпределение.
Това означава:
- По-малко, но по-добре обезпечени болници;
- Концентрация на лекари и медицински сестри там, където е реалната нужда;
- Много по-високи възнаграждения без нужда от допълнителни публични средства;
- По-качествено лечение за пациентите.
Не липсват правила – липсва прилагане
Съществуват нормативни механизми за селективен подбор на лечебни заведения, напомнят от СБМС – включително заложени в уредбата още преди 10 години. Но те не се прилагат, защото няма политическа воля и защото статуквото е удобно за определени икономически интереси.
Всичко останало, за което се говори – временни добавки, протести, дори добросъвестни инициативи – според СБМС са като „да лекуваш тумор с аналгин“. Временно облекчават симптомите, но организмът се разпада отвътре. Системното решение изисква не просто пари, а решителна промяна на логиката, по която функционира здравната система.
Присъединете се към нашия Телеграм
БЛС: Лекарите не са променлива величина, която се внася или изнася според бюджета
