Днес, когато прекланяме глави пред подвига на хилядите български, руски, румънски, финландски и други войни от Руско-турската война, нека отбележим и ролята на един-единствен представител на Япония, който се е покрил с безсмъртна слава по време на боевете при Плевен за свободата на България. Това е барон Сейго Ямадзава.
Той е най-големият син на Джудайю Ямадзава – самурай от провинция Сатсума в префектура Кагошима. Едва 18-годишен участва в сражение край Киото от гражданската война в Япония през 1864 година. Показаната храброст му начертава сериозен път към императорската армия. През 1871 година бил изпратен да усвоява военната наука в Америка.
Шест години по-късно заминава като пратеник на Японската императорска армия в Руската императорска армия. По свое желание е назначен за командир на взвод в състава на Западния отряд, но с изрични указания да бъде само наблюдател. Виждайки голямата храброст на руснаци, българи и останалите воини по време на обсадата на Плевен, иска да влезе в бой.
Напрежението между своето и руското военно командване тушира с подписване на декларация, че ще направи това на своя глава. Легендата разказва, че участвал в сраженията, въоръжен само със самурайските си „катана“ (дълъг) и „вакизаши“ (къс) мечове. Различни източници носят до нас неговата реч преди най-жестоката битка за редута Кованлък:
„Войници! Вие не разбирате японски, аз не зная руски език. Не слушайте какво говоря, само гледайте какво правя и вървете след мен! Не вярвайте на куршумите, а на своите щикове и ножове! Напред, на бой до смърт!“ Тези, които не го послушали, паднали мъртви под ураганния турски огън. Последвалите го лазили по калното поле и оцеляли.
Когато стигнали до отбранителната турска линия, настанала свирепа сеч. Там самураят бил в своята стихия, заразявайки със своя пример атакуващите. Говори се, че тежко ранените низами разказвали в ужас на командира си Осман паша за „жълтия дявол с очи като цепки“, който бил недосегаем за куршум и убивал само със сабя.
След историческата победа при Плевен майор Ямадзава получава руския орден „Свети Владимир“ IV степен и няколко румънски отличия. А когато приключва войната, император Мейджи му дава чин „полковник“, а по-късно и „генерал-лейтенант“. Смелият самурай, бил се като лъв за свободата на България, умира през 1897 година от туберкулоза.
По материали от Интернет
