
Удар в полунощ: по-скъпи горива, жилища и основни стоки
В първите минути на 1 август Румъния се събуди с нова вълна от поскъпвания. Минути преди полунощ се извиха дълги опашки пред бензиностанциите – хората зареждаха колите си до капачка и пълнеха туби, опасявайки се от шоковото увеличение на цените на горивата. Само за едно нощно дежурство бензинът и дизелът поскъпнаха съответно с 21 и 20 леи на резервоар, вследствие от повишения ДДС от 19% на 21% и акцизите с 10%.
Ударът обаче далеч не се ограничава с бензиностанциите. Новите бюджетно-фискални мерки на кабинета на премиера Илие Боложан засегнаха всички аспекти от живота на румънците – от храните и лекарствата до учебниците и жилищата, пише Romania Insider.
Широкият обхват на шока: влакове, книги, домове, ресторанти
Румънската железопътна компания CFR Călători предупреди, че билетите за влак ще поскъпнат с до 4,5 леи, като това важи за всички шест железопътни оператора. Увеличение ще има и при първа и втора класа за дълги маршрути.
ДДС скача за десетки стоки и услуги – книги, учебници, лекарства, горива, дърва за огрев, храни, културни обекти, жилища и дори кетъринг. Ставката от 5% се увеличава до 11%, а някои категории, като ветеринарни лекарства и растения за храна, минават от 9% директно на 21%. Същото важи и за новопостроени жилища до 120 кв.м – удар за купувачите в ниския и средния клас.
Нови акцизи и осигурителни вноски – никой не е пощаден
Акцизите за алкохол, тютюн, бензин и дизел ще се увеличават на два етапа – с 10% от 1 август и отново с 10% от 1 януари 2026 г. За първи път се въвежда акциз за вино, сайдер и медовина. Вносните мита за тези стоки също ще скочат с 10%.
Пенсионерите с доход над 3000 леи ще плащат 10% здравна вноска. Този режим ще важи до края на 2027 г. Освен това, хиляди социално уязвими лица – съпрузи без доходи, безработни, майки в отпуск – също ще дължат здравни осигуровки.
Глас от България: предупреждение срещу „разюзданата бюджетна политика“
Според експерта Васил Велев, случващото се в Румъния е знаменателен урок за държави като България, които водят фискално неустойчива политика.
„Ето това ни чака при разюзданата бюджетна политика на свръхдефицити – да взимаме заеми и да ги изливаме за заплати в нереформирани бюджетни сектори! И еврото няма никаква връзка“, написа Велев в социалните мрежи.
Той направи паралел и с кризата в Гърция от преди 15 години, когато освен замразяване, бяха въведени и реални съкращения на заплати и пенсии, съчетани с разпродажба на държавни активи и данъчни удари. Тези аналогии подсилват тревогите, че фискалните експерименти могат да имат непредвидими дългосрочни ефекти.
Супермаркети с жест, икономисти с предупреждение
Супермаркетите обявиха замразяване на цените на храните за август – временна мярка, която едва ли ще компенсира очаквания ценови натиск. Икономистите са категорични – ефектите ще се усетят във всички сектори, включително лекарства, дрехи, комунални услуги и транспорт.
Най-големият телекомуникационен оператор Digi вече обяви автоматично увеличение на цените заради новия ДДС. Няма сектор, който да остане незасегнат.
Заключение: бюджетен дефицит срещу социален риск
Мерките целят овладяване на огромния бюджетен дефицит, но цената може да се окаже твърде висока – особено за уязвимите групи и работещите на ръба на възможностите си. Усеща се реален риск от вълна на социално недоволство и ерозия на общественото доверие. А за страни като България – случващото се в Румъния може да бъде навременен сигнал, а не повторение.
Присъединете се към нашия Телеграм
Ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“ се срещна с протестиращите в Големо село
