Текст в Закона за личната помощ поставя хора с увреждания и техните семейства в тежка ситуация, като на практика ги ограничава в домовете им. За проблема сигнализират пред „bTV“ родители на деца със специални потребности, които работят като лични асистенти на собствените си пълнолетни деца.
Живот под постоянен контрол
Наталия е на 19 години и е със синдром на Даун. Тя е напълно зависима от майка си Милена, която се грижи за нея ежедневно.
„Нито може да се ориентира в пространството, нито може сама да си приготви храна, нито може сама да се изкъпе“, разказва Милена.
Подобна е ситуацията и при Мони, с детска церебрална парализа, и Лора, с аутизъм. Макар да са пълнолетни, те се нуждаят от постоянна грижа, която майките им осигуряват като лични асистенти по трудов договор.
Домът като „работно място“
За да получават заплата, родителите-асистенти подлежат на проверки на работното си място – собствения си дом. Законът изисква те да не напускат адреса по време на работните часове, дори когато се грижат за децата си извън него.
„Когато минаха на проверка, ми се обадиха 20 минути преди да ми свърши сутрешното работно време“, разказва Милена. В този момент дъщеря ѝ е била на училище и в дневен център.
„Казаха ми, че съм в нарушение, защото не съм на адреса“, допълва тя.
„Станахме още по-големи затворници“
Недоволството прераства в подписка и онлайн петиция, които настояват за облекчаване на условията за личните асистенти, когато те са близки и живеят с хората с увреждания.
„С този закон ние станахме още по-големи затворници вкъщи“, казва Гергана Маврова, майка на дете с увреждане.
Признание за несправедливост
От Социалния патронаж също признават, че законът създава проблеми.
„Законът не прави разлика – майки, роднини или външни асистенти. Всички се третират като служители по трудово правоотношение“, обяснява Валентина Станкова, управител на Домашния социален патронаж в Бургас.
От Министерството на труда и социалната политика съобщиха, че министър Борислав Гуцанов е възложил анализ на въздействието на Закона за личната помощ, който е в сила вече пет години. При необходимост ще бъдат предложени законодателни промени за повишаване на ефективността му.
Въпрос без отговор
За родителите обаче остава ключовият въпрос – какво следва, ако бъдат санкционирани.
„Държавата ще осигури ли на детето ми личен асистент? Има ли подготвени хора?“, пита Радостина Стойкова, майка на лице с увреждане.
Докато отговорът се търси, много семейства продължават да живеят между грижата за децата си и страха от нарушение – в собствения си дом.
Присъединете се към нашия Телеграм
Как товарната железопътна индустрия в САЩ стана по-замърсяваща от въглищните електроцентрали?
