В залите на Националния музей „Прадо“ в Мадрид се пази едно от най-силните произведения на Хосе Хименес Аранда (1837–1907) – картината „Робиня за продан“ от 1897 година. Масленото платно с размери 100 на 82 см изправя зрителя пред мълчалив, но стряскащ разказ за търговията с човешки тела и погубеното достойнство.
Млада жена – напълно гола – е представена като стока на ориенталски пазар. Седнала върху килим, тя навежда глава в жест на срам и подчинение. На гърдите ѝ виси етикет, на който с гръцки надпис е изписано: „Роза, 18 години, продава се за 800 монети“. Това е не просто описание, а граничеща с реалността стигма – младостта, името и цената ѝ са превърнати в публична обява за продажба.
Аранда умишлено разполага зрителя в позицията на надмощие – гледната точка е висока, почти в ролята на един от мъжете, които я оглеждат. Но самите мъже не са показани напълно – виждат се единствено краката им, в краищата на композицията. Това не позволява на окото да се разсейва, а насочва вниманието директно към жената – към нейния срам, уязвимост и човешка трагедия.
Картината е символична не само с темата, но и със своята композиционна строгост. Няма фон, който да разсейва. Няма лица, в които да се търси съпричастие. Има един-единствен център – тялото на младата жена и табелката, която ѝ отнема всичко, освен болката от това да бъде изложена за продан.
„Робиня за продан“ е сред най-силните послания в творчеството на Хименес Аранда. Това не е просто картина – това е протест срещу обективизацията, срещу безличната търговия с плът, срещу ролята на зрителя като съучастник в едно унизително търгуване с човешко същество. В нея Аранда не обвинява, а принуждава да се замислим – какво означава да гледаш, когато някой е принуден да бъде гледан?
Присъединете се към нашия Телеграм
Помощник-фармацевтите в подкрепа на младите лекари: Всички медици имат право на достоен труд
