„Накъде отива българската енергетика? Миналата седмица (19-25.01; първа графика) беше особено показателна за посоката на развитие на българската енергетика. Данните са ясни, но ефектите от развитието през последните години са най-видими при сравнението им с втората седмица на януари, 2017 г.“
Това коментира енергийният експерт Боян Рашев във Facebook профила си, добавяйки:
„Важно е да се отбележи, че изминалата седмица представляваше нормална зимна обстановка – средните температури в страната варираха от -6.1 (понеделник) до +3.3 градуса (неделя), което не е нещо особено. Въпреки това вътрешното потребление достигна 1,006 GWh за седмицата, като във вторник отчетохме рекорден товар от 7,791 MW. Забележителното е, че това се случи по обяд, за което нямам логично обяснение.
Седмицата 9-15.01.2017 г. (втора графика) е абсолютен рекордьор по студ в най-новата ни история. Средните температури в страната се задържаха под -11 градуса в продължение на няколко дни. Общото потребление достигна 1,076 GWh, като максималният товар от 7,690 MW бе достигнат във вторник в 17:00 вечерта.
От горните факти можем да стигнем до извода, че зимният пик на потреблението расте. Това се случва въпреки, че индустриалното потребление стагнира. Явно през изминалите 9 години имаме сериозна електрификация на отоплението – вероятно голям брой нови климатици и термопомпи. Наличието на значим брой електромобили също вече оказва влияние. От една страна, това е хубаво. От друга страна обаче, един по-сериозен студ много лесно би вдигнал потреблението над 8,000 MW.
Лошите новини са свързани с производството.
През януари, 2017 г. язовирите бяха почти празни, слънчевите панели бяха малко, а батерии изобщо нямаше. Въпреки това електроенергетиката ни успя да покрие рекордното потребление – черната линия на графиката отлично се покрива с линията на производството – като през конкретната седмица произведе 1,096 GWh и нетният резултат беше +20 GWh в полза на износа.
Как стана това?
Ами просто е. Всички налични въглищните ТЕЦ работиха на пълна мощност като осигуриха 533 GWh или почти 50% от електричеството.
През миналата седмица имахме пълни язовири, огромни нови мощности слънчеви панели и батерии. Въглищните ТЕЦ също работиха близо до максималния си капацитет (дори и двата останали блока на ТЕЦ КонтурГлобал Марица изток 3), но тъй като вече са по-малко дадоха 353 GWh или почти 40% от тока. Въпреки това системата успя да осигури общо само 908 GWh или около 90% от нуждите. Нещо повече, в периодите на наистина голям товар (числата са на първата графика) нетният ни внос възлизаше на над 2,000 MW, тоест над+25% от товара се покриваше от внос.
Защо през 2017 г. покрихме нуждите си в истински сибирски студ, а през 2026 г. сме безкрайно далеч от енергийна независимост дори и в стандартна зимна седмица?
Ами, защото тогава имахме напълно работещи АЕЦ Козлодуй и ПАВЕЦ Чаира и най-важното – достатъчно въглищни мощности, които бяха в състояние да вдигнат производството и да спасят положението. Само напомням, че тогава всички съседни държави бяха в криза и никой не можеше да изнася, за да помогне на съседа.
Интересна е и пазарната гледна точка. Средната цена на тока на пазара „Ден напред“ у нас през сибирската втора седмица на 2017 г. е била 66.67 евро/MWh – сред най-ниските в ЕС. През миналата седмица съответната средна цена беше 182 евро/MWh – най-високата в ЕС. Огромната разлика се дължи на цените на въглеродните квоти, които са скочили от около 5 до 90 евро/MWh и натоварват изключително много себестойността на производството на лигнитните ТЕЦ. В резултат последните са обречени да работят само, когато цените устойчиво надхвърлят 150 евро/MWh.
След всички тези числа и сравнения би трябвало сами да можете да си отговорите на въпроса в заглавието. Аз няма да натрапвам конкретен отговор.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Българите пътуват повече: Над 770 хил. излизания в чужбина за месец
