Сметките за ток на българските домакинства продължават да растат, въпреки държавните компенсации за големите индустриални потребители. Само през 2025 г. Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ одобри две поредни увеличения на цените – с 8.42% от 1 януари и с нови 2.56% от 1 юли. Така тежестта за домакинствата расте, докато едновременно с това милиони левове от бюджета отиват за субсидиране на бизнеса.
Компенсации за фирмите, по-високи сметки за хората
По време на енергийната криза държавата въведе механизъм за компенсиране на небитовите потребители на електроенергия. Средствата не са малко – според данни на Международната енергийна агенция предприятията получават по 55 евро на мегаватчас като помощ заради високите цени на тока. По изчисления на икономически анализатори, в разгара на кризата българският бизнес е усвоил субсидии за над 1.5 милиарда евро.
Докато индустрията се ползва от държавни облекчения, за обикновения потребител сметките остават без реална защита. Така най-уязвимите домакинства понасят двойния удар – от една страна растящите цени на електроенергията, от друга – публични средства, които вместо за социална подкрепа, отиват към енергоемки предприятия.
Случаят „Лукойл“ – символ на дисбаланса
Проблемът става още по-видим с примера на „Лукойл Нефтохим“. На проведеното през септември 2025 г. общо събрание стана ясно, че компанията е приключила 2024 г. със загуба от 213 млн. лева и няма да внесе корпоративен данък. Политикът Владислав Панев коментира във Facebook:
„Лукойл Нефтохим е най-големият потребител на ток в страната и съответно се облажва най-много от приетите от целия парламент (само с моя глас против) компенсации. Така че за поредна година руското дружество получава повече от държавата, отколкото дава. Всъщност нищо не дава.“
Освен това компанията оспорва и извънредния данък върху свръхпечалбите, който според закона за 2023 г. е трябвало да възлезе на около 60 млн. лева.
Социалната справедливост под въпрос
Критиците на този модел поставят въпроса за справедливостта: редно ли е милиарди левове да се изливат за субсидиране на индустрията, докато домакинствата се сблъскват с постоянни поскъпвания на тока? Подобна политика създава усещане, че тежестта се разпределя неравномерно и държавата пренебрегва социалния ефект в полза на икономически интереси.
Експертите настояват, че е нужна по-прозрачна система – субсидиите за фирми да се обвързват с инвестиции в енергийна ефективност и модернизация, а част от средствата да се насочват директно към подкрепа на уязвимите домакинства. Само така може да се намери баланс между конкурентоспособността на индустрията и социалната справедливост.
Присъединете се към нашия Телеграм
200 жалби само за ден и хиляди семейства под риск! Омбудсманът се заема с „Топлофикация София“!
