28-годишен мъж е потърсил лекарска помощ след като в продължение на 8 дни изпитва парализа на дясната страна на лицето. Без съпътстваща болка, подуване на околоушната жлеза или увреждане на слуха, случаят на пръв поглед прилича на стандартна лицева невропатия. Но подробностите променят всичко.
Пациентът споделя, че преди 7 години е преживял аналогична парализа от дясната страна, а преди 2 години – от лявата. И в двата случая се е възстановил напълно в рамките на месец. Няма данни за сърдечносъдови заболявания, намален имунитет или друга хронична патология. При клиничния преглед обаче се откриват множество изразени бразди по езика – ключов симптом, който насочва към по-рядка диагноза.
В публикацията на „Recurrent facial palsy and fissured tongue“ от Sharma, Mansi и съавт. в „European Journal of Internal Medicine“ (том 89, стр. 104–105), цитирана от д-р Стефан Митев във Facebook профила му, случаят е показателен за „Синдрома на Мелкерсон–Розентал“ – рядко заболяване с неясна етиология, характеризиращо се с три основни симптома: рецидивираща парализа на лицевия нерв, оток на лицето (най-често на устната) и набразден език.
Какво представлява синдромът на Мелкерсон–Розентал?
Синдромът е неврологично състояние с неустановена причина, при което засегнатите пациенти страдат от повтарящи се епизоди на лицева парализа, промени по езика и често — подуване на устната. Диагнозата се поставя „клинично“, въз основа на симптомите и прегледа, тъй като липсват специфични лабораторни показатели.
Много често се налага „диференциална диагноза“ с по-чести заболявания като парализата на Бел, саркоидоза или болестта на Крон. Освен това, когато подуването е изолирано само в областта на устната, може да бъде погрешно прието за ангиоедем — наследствен или придобит.
Лечението остава предизвикателство
За съжаление, към момента няма специфична терапия, която да води до трайно излекуване. Използвани са различни подходи – от кортикостероиди и антихистамини, до нестероидни противовъзпалителни лекарства и дори метотрексат. Резултатите обаче са „непостоянни“, а рецидивите — чести.
В конкретния случай, пациентът е започнал програма по лицева физиотерапия и е постигнал пълно възстановяване „само за три седмици“, без необходимост от медикаментозна намеса.
Случаят е поредно напомняне, че не всяка лицева парализа е безобидна. Появата ѝ при млад човек с рецидиви и съпътстващи симптоми трябва да накара лекарите да мислят извън рамките на стандартните диагнози.
Присъединете се към нашия Телеграм
