Разпродажба зад завесата! Скри ли държавата над 1000 имота от обществения поглед?

Министерският съвет обеща прозрачност, но списъкът се появи само след гражданския натиск на Боян Юруков

0
137
Карта на Боян Юруков
Карта на Боян Юруков. Снимка: Facebook

На 8 май 2025 г. Министерски съвет прие програма, която на думи обещаваше прозрачност, а на дело – остави обществеността в информационна мъгла. Става дума за над 4400 държавни имота, за които транспортният министър Росен Желязков лично заяви, че са „неизползваеми и ненужни“ – и подлежат на продажба. Обеща се списъкът с тези обекти да бъде публично достъпен. Обеща се прозрачност. Обеща се отговорност.

Месец по-късно – мълчание

Нито списък, нито обяснение. Само затворени врати и откази за информация.  Журналистът и граждански активист Боян Юруков, с подкрепа от „Екипът на София“, поиска официално справката. Изпрати запитване по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). До 23 юни – никакъв отговор. Не беше даден дори входящ номер. Само след напомняне, и то удостоверено криптографски, на 25 юни му бе изпратен линк. А таблицата, която му обещаха – липсваше.

Таймингът говори сам:

  • Таблицата е създадена на 10 май – само два дни след решението на МС.
  • Публикувана е едва на 24 юни, след повторно напомняне.
  • На 25 юни е изпратен линк – в отговор на граждански натиск, не от инициативност.

Това не е просто административен пропуск. Това е подмяна на принципа за публичност.

Юруков не спира дотук. Въпреки формалните пречки и обърканата структура на данните, той сам създава интерактивна карта с визуализация на всички имоти. Данни, които държавата уж не можеше или не искаше да представи така ясно.

1022 имота – „някъде“, но къде?

От общо 4405 обекта, 1022 не могат да бъдат локализирани – нито по координати, нито по парцели. Някой някъде решава да ги продаде, но дори не знае точно къде се намират. Или не иска да знаем. А това вече е тревожен сигнал за липса на контрол, отчетност и дълг към обществото.

Гражданин срещу системата

Този случай не е изолиран. Той е симптом на институционализирано бягане от отговорност. Възникват въпросите:

  • Защо списъкът не беше публикуван навреме?
  • Защо отговорите идват само след обществен натиск?
  • Кой ще поеме отговорност, ако „неизползваемите имоти“ всъщност се окажат ключови държавни активи – продадени тихомълком?

Визуализацията, направена от един човек за една вечер, показва повече яснота и ангажимент към обществения интерес, отколкото цялата административна машина за месец и половина.

Ние нямаме нужда от програми, написани с чиновнически език. Имаме нужда от действия, които се виждат, разбират и защитават обществения интерес. Този случай е показателен пример за подкопаването на доверието в институциите чрез бездействие, укриване и формализъм. И когато един гражданин се налага да върши работата на държавата – това не е иновация. Това е провал.

Присъединете се към нашия Телеграм

Повреда по контактната мрежа спря влаковете между Разград и Самуил: какво да знаем

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете вашия коментар!
Моля, напишете името си тук