На 8 май 2025 г. Министерски съвет прие програма, която на думи обещаваше прозрачност, а на дело – остави обществеността в информационна мъгла. Става дума за над 4400 държавни имота, за които транспортният министър Росен Желязков лично заяви, че са „неизползваеми и ненужни“ – и подлежат на продажба. Обеща се списъкът с тези обекти да бъде публично достъпен. Обеща се прозрачност. Обеща се отговорност.
Месец по-късно – мълчание
Нито списък, нито обяснение. Само затворени врати и откази за информация. Журналистът и граждански активист Боян Юруков, с подкрепа от „Екипът на София“, поиска официално справката. Изпрати запитване по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). До 23 юни – никакъв отговор. Не беше даден дори входящ номер. Само след напомняне, и то удостоверено криптографски, на 25 юни му бе изпратен линк. А таблицата, която му обещаха – липсваше.
Таймингът говори сам:
- Таблицата е създадена на 10 май – само два дни след решението на МС.
- Публикувана е едва на 24 юни, след повторно напомняне.
- На 25 юни е изпратен линк – в отговор на граждански натиск, не от инициативност.
Това не е просто административен пропуск. Това е подмяна на принципа за публичност.
Юруков не спира дотук. Въпреки формалните пречки и обърканата структура на данните, той сам създава интерактивна карта с визуализация на всички имоти. Данни, които държавата уж не можеше или не искаше да представи така ясно.
1022 имота – „някъде“, но къде?
От общо 4405 обекта, 1022 не могат да бъдат локализирани – нито по координати, нито по парцели. Някой някъде решава да ги продаде, но дори не знае точно къде се намират. Или не иска да знаем. А това вече е тревожен сигнал за липса на контрол, отчетност и дълг към обществото.
Гражданин срещу системата
Този случай не е изолиран. Той е симптом на институционализирано бягане от отговорност. Възникват въпросите:
- Защо списъкът не беше публикуван навреме?
- Защо отговорите идват само след обществен натиск?
- Кой ще поеме отговорност, ако „неизползваемите имоти“ всъщност се окажат ключови държавни активи – продадени тихомълком?
Визуализацията, направена от един човек за една вечер, показва повече яснота и ангажимент към обществения интерес, отколкото цялата административна машина за месец и половина.
Ние нямаме нужда от програми, написани с чиновнически език. Имаме нужда от действия, които се виждат, разбират и защитават обществения интерес. Този случай е показателен пример за подкопаването на доверието в институциите чрез бездействие, укриване и формализъм. И когато един гражданин се налага да върши работата на държавата – това не е иновация. Това е провал.
Присъединете се към нашия Телеграм
Повреда по контактната мрежа спря влаковете между Разград и Самуил: какво да знаем
