Разрастващите се протести в Иран, предизвикани от влошаващото се състояние на икономиката на ислямската република, оказват нов натиск върху теократичната власт в страната, пише „APNews“.
Техеран все още се съвзема от 12-дневната война, започната от Израел през юни, по време на която Съединените щати бомбардираха ядрени обекти в Иран. Икономическият натиск, засилен през септември с възстановяването на санкциите на ООН срещу страната заради ядрената ѝ програма, доведе до свободно падане на иранската валута риал, която в момента се търгува за около 1,4 милиона за 1 долар.
Междувременно т.нар. от самия Иран „Оста на съпротивата“ — коалиция от държави и въоръжени групировки, подкрепяни от Техеран — беше сериозно отслабена през годините след началото на войната между Израел и „Хамас“ през 2023 г.
Нова заплаха от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп, който предупреди Иран, че ако Техеран „насилствено убива мирни протестиращи“, САЩ „ще се притекат на помощ“, придоби ново значение след като американски войски заловиха венецуелския президент Николас Мадуро — дългогодишен съюзник на Иран.
Колко мащабни са протестите?
Демонстрации са се провели на над 170 места в 25 от общо 31 провинции на Иран, съобщи базираната в САЩ агенция Human Rights Activists News Agency рано в неделя. По данни на организацията броят на загиналите е достигнал най-малко 15 души, а арестуваните са над 580. Групата, която разчита на мрежа от активисти вътре в Иран, е доказала точността си при предишни вълнения.
Оценката на реалния мащаб на протестите е трудна. Иранските държавни медии предоставят оскъдна информация за демонстрациите. Видеа в интернет показват само кратки, нестабилни кадри на хора по улиците или се чува стрелба. Журналистите в Иран като цяло са изправени пред цензура при отразяването, включително изискване за разрешение за пътуване из страната, както и риск от тормоз или арест от страна на властите.
Въпреки това протестите не изглежда да затихват, дори след като върховният лидер аятолах Али Хаменей заяви в събота, че „размирниците трябва да бъдат поставени на мястото им“.
Защо започнаха демонстрациите?
Сривът на риала доведе до задълбочаваща се икономическа криза в Иран. Цените на месото, ориза и други основни храни рязко се повишиха. Страната се бори с годишна инфлация от около 40%.
През декември Иран въведе нов ценови праг за субсидирания в национален мащаб бензин, увеличавайки цената на едно от най-евтините горива в света и допълнително натоварвайки населението. В бъдеще Техеран може да търси още по-рязко поскъпване, тъй като правителството вече ще преразглежда цените на всеки три месеца.
Протестите започнаха първоначално от търговци в Техеран, след което се разпространиха. Макар първоначално да бяха насочени към икономически проблеми, демонстрациите скоро прераснаха и в скандирания срещу властта. Недоволството тлее от години, особено след смъртта през 2022 г. на 22-годишната Махса Амини в полицейски арест, която предизвика масови протести в цялата страна.
Отслабени съюзи на Иран
„Оста на съпротивата“ на Иран, която придоби значение след воденото от САЩ нахлуване и последвалата окупация на Ирак през 2003 г., е в сериозна криза.
Израел разгроми „Хамас“ в опустошителната война в Ивицата Газа. „Хизбула“ — шиитската въоръжена групировка в Ливан — загуби висшето си ръководство в израелски удари и изпитва сериозни затруднения. Светкавична офанзива през декември 2024 г. свали от власт дългогодишния ирански съюзник в Сирия, президента Башар Асад, след години на война. Подкрепяните от Иран хути в Йемен също бяха подложени на интензивни въздушни удари от Израел и САЩ.
Китай остава основен купувач на ирански суров петрол, но не е предоставил открита военна подкрепа. Същото важи и за Русия, която разчита на ирански дронове във войната си в Украйна.
Западът е обезпокоен от ядрената програма на Иран
Иран от десетилетия настоява, че ядрената му програма е мирна. В последно време обаче официални представители все по-често заплашват, че страната може да се сдобие с ядрено оръжие. Преди американската атака през юни Иран обогатяваше уран до нива, близки до тези за оръжие, което го правеше единствената държава в света без ядрено оръжие, която прави това.
Техеран също така значително ограничи сътрудничеството си с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) — ядрената агенция на ООН — с нарастването на напрежението през последните години. Генералният директор на МААЕ предупреди, че Иран би могъл да изгради до 10 ядрени бомби, ако реши да превърне програмата си във военна.
Американските разузнавателни агенции оценяват, че Иран все още не е започнал програма за ядрено оръжие, но е „предприел дейности, които го поставят в по-добра позиция да произведе ядрено устройство, ако реши да го направи“.
Наскоро Иран заяви, че вече не обогатява уран на нито един обект в страната, опитвайки се да покаже на Запада, че остава отворен за евентуални преговори за ядрената си програма с цел облекчаване на санкциите. Въпреки това значими преговори не са водени в месеците след войната през юни.
Защо отношенията между Иран и САЩ са толкова напрегнати
Преди десетилетия Иран беше един от основните съюзници на САЩ в Близкия изток при управлението на шах Мохамад Реза Пахлави, който купуваше американско оръжие и позволи на агенти на ЦРУ да управляват тайни подслушвателни станции за наблюдение на съседния Съветски съюз. ЦРУ организира преврат през 1953 г., който затвърди властта на шаха.
През януари 1979 г. обаче шахът, тежко болен от рак, напусна Иран на фона на масови протести срещу управлението му. Последва Ислямската революция, водена от аятолах Рухолах Хомейни, която създаде теократичната система на страната.
По-късно същата година студенти превзеха посолството на САЩ в Техеран, настоявайки за екстрадицията на шаха, което доведе до 444-дневната заложническа криза и прекъсване на дипломатическите отношения между двете държави.
По време на ирано-иракската война през 80-те години САЩ подкрепиха Саддам Хюсеин. В хода на конфликта американските сили проведоха еднодневна операция, която парализира иранските военноморски сили в т.нар. „Танкерна война“, а по-късно свалиха ирански пътнически самолет, който според американските военни бил сбъркан с боен самолет.
Оттогава отношенията между Иран и САЩ се колебаят между открита враждебност и предпазлива дипломация. Пикът беше достигнат с ядреното споразумение от 2015 г., при което Иран значително ограничи програмата си в замяна на вдигане на санкциите. Но Тръмп едностранно изтегли САЩ от сделката през 2018 г., което отново засили напрежението в Близкия изток — особено след нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г.
Присъединете се към нашия Телеграм
