През изминалата седмица в публичното пространство се появи информация, че структурирането на нов политически проект, свързван с Румен Радев, ще бъде поверено на Цветан Цветанов. Твърдението предизвика силен обществен отзвук, както и остри реакции в социалните мрежи и анализаторските среди.
Опит за контакт и позицията на Цветанов
Екипът ни направи няколко опита да се свърже с Цветан Цветанов. В понеделник журналист проведе кратък разговор с него, като Цветанов заяви, че е в среща и помоли да му се обадим на следващия ден. Впоследствие обаче той не отговори на телефонните обаждания, поради което не успяхме да получим коментар директно за конкретните твърдения.
В същото време, в ефира на Българско национално радио Цветанов публично заяви, че не е воден разговор между него, партията „Републиканци за България“ и Румен Радев за ползване на регистрирана партия за предстоящи парламентарни избори.
Той подчертава, че всичко зависи от начина, по който евентуален нов проект би структурирал кампанията си, както и от основните послания към обществото, но не потвърди каквато и да е организационна роля от своя страна.
Саботаж или политическа стратегия?
Според запознати източници и коментатори, появата на името на Цветанов в този контекст не е случайна и представлява част от по-широк процес на подривни действия, насочени към предварително отслабване на евентуален политически проект на Румен Радев.
По тази линия се посочва, че още от месеци се наблюдава създаване на сдружения, движения и инициативни комитети, които по един или друг начин припознават Радев като морален или политически водач, заявяват готовност да работят „с него и за него“ или използват сходна реторика и символика.
Анализаторите предупреждават, че тази фрагментация може да има за цел разпиляване на доверие и електорална енергия, още преди да е ясно дали Радев изобщо ще стартира собствен политически проект.
Контраанализ: защо Цветанов едва ли ще „гради“ партията на Радев
Източници на Искра.бг, политически анализатори и наблюдатели са категорични, че Цветанов няма да бъде архитект на структури за проект на Радев, нито пък ще има водеща роля в подобна формация. Според тях:
- подобна конфигурация би била логически и политически несъвместима;
- името на Цветанов по-скоро се използва като компроматен маркер, отколкото като реален организационен фактор;
- целта е ранно ерозиране на общественото доверие чрез асоцииране с компрометирани фигури от статуквото.
В този контекст се появява и тезата, че зад подобни внушения може да стои задкулисие, в което моделът ГЕРБ-ДПС не е изключене като индиректен бенефициент.
Страхът от силен проект
Според обществените нагласи, ако Румен Радев успее да изгради самостоятелна парламентарна група с мнозинство от 121 депутати или да състави коалиция с ясна, ценностна и антикорупционна партия, това би представлявало сериозна заплаха за утвърдените корупционни и клиентелистки модели на управление.
Именно поради това, смятат анализатори, компроматната война започва още преди реалното начало. Целта е ясна – неутрализиране на потенциални политически играчи, които биха работили приоритетно за българския обществен интерес.
Защо точно Цветан Цветанов?
Името на Цветанов се възприема като удобен инструмент за компрометиране, тъй като в публичното пространство то е обвързвано с миналото му в ГЕРБ, както и с:
- Скандалите около СРС, т.нар. „Цецомобили“ – Случаят с т.нар. „цецомобили“ – специализирани автомобили за подслушване, използвани от МВР в периода, когато Цветан Цветанов беше вътрешен министър, се превърна в един от най-емблематичните скандали около управлението на ГЕРБ. В публичното пространство се появиха данни и твърдения, че мобилни технически средства за специални разузнавателни средства са били използвани извън строго регламентираните процедури, включително без достатъчен контрол и отчетност, като част от техниката е била монтирана в автомобили, които са оперирали и извън София. Макар впоследствие Цветанов да беше оправдан от съда по делото, свързано с тези обвинения, темата остави траен отпечатък в общественото съзнание и допринесе за изграждането на образа му като символ на силовия и контролен модел на управление, свързан с подслушване и активни мероприятия.
-
„Апартаментгейт“ – Скандалът избухна през 2019 г. като серия от разкрития и съмнения за имотни сделки на политици от управляващото мнозинство, а името на Цветан Цветанов стана едно от най-коментираните заради твърденията, че е придобил луксозен апартамент на преференциални условия. Казусът предизвика силен обществен натиск и политическа буря, защото постави въпроса дали високопоставени фигури са получавали „по-изгодни“ цени и облаги, несъответстващи на публичния им статут, а темата се преплете и с дебата за строителни и законодателни решения около големи проекти. В разгара на скандала Цветанов подаде оставка като народен представител, а впоследствие по случая имаше институционални проверки и публични позиции, като той отричаше да е нарушавал закона; независимо от правните оценки, „Апартаментгейт“ се превърна в траен символ на съмненията за зависимости и привилегии във властта и нанесе сериозен удар върху политическия му образ.
-
Делото за „шестте „Не““ (2014–2015) – Казусът, станал известен като делото за „шестте „не““, се разви около обвиненията, че като вътрешен министър Цветан Цветанов е отказал прилагането на специални разузнавателни средства в шест конкретни случая, въпреки че е имало съдебни разрешения, и по този начин е възпрепятствал разследвания. Темата предизвика остър обществен и политически спор, защото постави въпроса дали министър може еднолично да блокира използването на СРС, както и дали това не се превръща в инструмент за селективен контрол върху разследванията. След съдебни перипетии делото премина през различни инстанции, а в крайна сметка апелативният съд оправда Цветанов, но случаят остана като един от най-показателните за напрежението около темата „СРС“, контрола върху службите и политическата цена на решенията в системата за сигурност.
Дори без съдебни присъди по голяма част от тези теми, общественото възприятие остава силно поляризирано, а асоциирането на подобна спорна фигура с бъдещ проект на Радев обективно би свалило неговото реноме още в зародиш.
Заключение
Към този момент няма потвърдени факти, че Цветан Цветанов изгражда или ще изгражда структури на партия, свързана с Румен Радев. Напротив – наличните публични изявления и експертни оценки по-скоро сочат, че вкарването на името на Цветанов в този контекст има друга цел. Според анализатори тя не е организационна, а компроматна – чрез асоцииране на бъдещ или хипотетичен проект на Радев с фигура, натоварена с тежко политическо минало и обществени скандали, да се подкопае доверието към самия Радев още преди реалния старт на каквато и да е политическа инициатива.
В този смисъл, свързването на двамата изглежда като част от ранна стратегия за дискредитиране, чиято цел е не толкова да информира, колкото да внушава, да разколебава и да създава съмнения. Така още в зародиш потенциалният проект на Радев бива поставян в защитна позиция, а общественият дебат се измества от идеи и политики към компромати и страхове.
Въпросът вече не е дали има атака, а защо тя започва толкова рано и от кого е инициирана.
Присъединете се към нашия Телеграм
