„Няма да коментирам думите му. Защото е обидно.“ – с тези думи започва реакцията на пловдивския хирург проф. д-р Росен Димов към изказването на депутата от „Има такъв народ“ Тошко Йорданов. Народният представител заяви от трибуната на парламента, че ако младите лекари не искат да работят за 500 долара, ще бъдат заместени с чужденци. Д-р Димов не спори. Той разказва.
Какво е да специализираш с празен джоб
От 1995 до 2005 г. той минава през абсурдния режим на „платени специализации“ — лекари, които не само не получават заплата, но и плащат, за да работят и учат. Три години в хирургията минават така. Последвани от още две в докторантура, със стипендия, която трудно храни човек, камо ли семейство.
Как оцелява? Продава маратонки и слънчеви очила на пазарите в Съединение, Калояново и Раковски. Когато не е на дежурство.
Професорът не обвинява само един депутат. Напомня, че този манталитет не е нов. Не е случайност. Той е част от тъканта на общество, което години наред приема безропотно да експлоатира онези, на които после ще поверява живота си.
„Гнусен манталитет“, нарича го той. И вместо да вика, показва.
Ръководител, който помни
Днес д-р Димов ръководи шестима специализанти в своята клиника. Старае се да им осигури нормални условия и заплати, които не унижават. За да не минат по неговия път.
Неговият отговор на Йорданов не са обиди. А грижа. Нито за миг не се поставя в центъра на разказа. Прави точно обратното — сочи към другите и казва: направете каквото можете.
„Всичко зависи от нас самите“ – Не е патетично. Не е проповед. Това е финалът на неговия пост. Изречен тихо, но тежко. Защото идва от човек, който има право да го каже. Минал е през глад, унижение, през пазара и през операционната. Останал е тук.
Присъединете се към нашия Телеграм
БЛС: Лекарите не са променлива величина, която се внася или изнася според бюджета
