Проф. Тодор Галунов, специалист по съвременни политически системи, отбелязва в свой анализ, че историята често се повтаря, не защото не я познаваме, а защото не си я припомняме навреме.
Проф. Тодор Галунов е част от състава на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Професор по политология от 2011 година. Преподавател по политически науки в катедра „Политология, социология и културология“ при Философски факултет.
Историческият фон:
През 30-те години на XX век в България настъпва дълбока криза на представителната демокрация. Политическите партии са разединени, страдат от вътрешни конфликти и показват неспособност да управляват ефективно, което води до широко обществено недоволство.
Превратът от 19 май 1934 г.:
Поради политическата умора и безизходица, групировката Звено с помощта на армията извършва преврат. Парламентарната форма на управление е заменена от царски укази. Изпълнителната власт се концентрира в Министерския съвет, а демокрацията остава само привиден елемент.
Последствия от този преврат включват:
Забрана на политическите партии и обявяването им за незаконни
Обезсилване на Търновската конституция
Силна централизация на властта
Премахване на над две трети от общините в страната
Паралели с настоящето:
Когато доверието на гражданите в партиите се срива, а политиците са заети със себе си, се поражда желание за „силна ръка“. Това носи илюзорна стабилност, която често подменя свободата и застрашава демокрацията.
Причината за провала на демокрацията не се крие в броя на партиите, а в липсата на политическа отговорност. Когато политическите сили забравят, че трябва да служат на обществото, а гражданите стават апатични, се създават условия за авторитарно управление.
Поуките от събитията през 1934 г. остават актуални – важно е да не забравяме уроците на миналото, за да избегнем повторение на същите грешки.
Присъединете се към нашия Телеграм
Васил Терзиев: Битката тепърва започва! Разбиването на обръчите от фирми води до стачки и шантаж!
