Тазгодишната празнична трапеза ще струва повече в сравнение с миналата година.
По изчисления на икономическия анализатор Теодора Пачеджиева и изследователя Момчил Димитров от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ, едно четиричленно семейство ще трябва да отдели между 210 и 220 лв. за Бъдни вечер и Коледа. Преди година експертите посочиха пред „БТА“, че необходимата сума е била 185 лв.
Празничната трапеза остава важен елемент от отбелязването на двата зимни празника.
За Бъдни вечер традиционно се приготвят нечетен брой постни ястия – боб, питка с пара, пълнени чушки, сарми, ошав, сезонна салата, баница с тиква, както и плодове и ядки.
Според направените оценки бюджетът за трапезата на 24 декември възлиза на 85–90 лв. Значителна част от разходите се формира от цените на продуктите за ошава и ядките – например най-евтините сушени сливи струват 7,99 лв. за 300 г, а микс от ядки – 12,59 лв. за същото количество.
За Коледната трапеза четиричленно семейство трябва да предвиди 125–130 лв. Основен елемент в менюто е месото, като средната цена на свинското е около 22 лв. за килограм, а за изследването са включени 1,5 кг. За приготвянето му се използват картофи, ориз или сезонни зеленчуци. Неизменна част от менюто са и традиционната баница, подходящите салати и виното.
В последните месеци КНСБ наблюдава цените на стоките от малката потребителска кошница във връзка с предстоящото въвеждане на еврото. Към ноември стойността ѝ е 112,80 лв.
Експертите отчитат две тревожни тенденции:
цените в малките магазини са по-ниски от тези в големите търговски вериги, което противоречи на пазарната логика;
разликата между цените на едро и дребно при някои основни продукти, като сиренето, достига 65–70%.
Тези наблюдения съвпадат с анализа на Комисията за защита на конкуренцията за състоянието на пазара на хранителни стоки.
Анализаторите подчертават, че продължаващият ръст на цените на храните и увеличената издръжка на живот изискват адекватна политика по доходите. Според тях е ключово регулаторните органи да противодействат на спекулата и нелоялните търговски практики. Затова КНСБ настоява за активни действия от страна на КЗК, която да защити интересите на потребителите.
Организацията припомня, че следи цените на основните храни като част от ангажиментите по Меморандума, подписан през юни 2025 г. между Министерския съвет, социалните партньори, КЗП и КЗК.
Присъединете се към нашия Телеграм
