Наблюдаваме ли поредното задкулисно договаряне, умело скрито зад протестната вълна? И пак ли гражданите остават единствените губещи?
Какво се случи в България за по-малко от десет дни? Как така едно правителство, което до вчера твърдеше, че е стабилно и мисли за пълен мандат, изведнъж подаде оставка? И как така „Продължаваме Промяната – Демократична България“ /ПП–ДБ/ — партиите, които две години не посмяха да поискат оставката — внезапно скочиха яростно и превърнаха падането на кабинета в въпрос на живот и смърт?
Как така организаторите на протестите за дни преминаха от една тонколонка и мегафон към сцени, озвучаване, екрани и синхронизирано излъчване из цяла България? До вчера обясняваха, че нямат средства и черни каси, а после експлодираха с мащаб, който и партии трудно постигат.
Отговорът е прост — и няма да се хареса на истински възмутените хора, които излязоха по площадите. Всичко това беше един голям цирк – организиран, режисиран и подсигурен след появата на мистър Смит.
Посещение на Кристофър Смит
Да — мистър Смит пристигна в американското посолство, привика основните играчи, постави целите и всичко рязко се промени.
Първо телевизиите обърнаха гледната точка. После Пеевски организира „антипротест“, който вместо да раздели хората, всъщност вдигна още повече масовостта на следващия ден. Идеята беше ясна – да не стане така, че отвратените от опита за яхане на протеста да се отдръпнат и да провалят сценария.
Протестите на следващия ден – съвършенна режисура – прожектори, светлини, музика и сцена из цялата страна. Липсваха само фойерверките. А най-странното бе, че организаторите се опитаха да го закрият веднага след като им свърши сценария. Не им се получи да разгонят хората, но ясно пролича, че вече са влезли в предизборен режим и свободата на словото от трибуната е само за тесен политически кръг.
Още по-показателно беше друго — никой не готвеше протест на следващия ден. Сцените вече бяха прибрани, техниката – също. Някои хора очевидно знаеха, че оставката идва и няма смисъл да се харчат втори път.
Оставката беше подадена с широка усмивка от ГЕРБ. „Има такъв народ“ /ИТН/ и БСП се разсърдиха — все пак очакваха още две години заплати и облаги преди да изчезнат от политиката. Но така е: когато си си продал за***ка, той вече не е твой.
Много бързо стана ясно и какъв е планът отсега нататък:
- ГЕРБ влизат в опозиция — срещу кого, не е ясно.
- ДПС–НН викат Радев „да оправя нещата“.
- ПП–ДБ се обявяват за победители и тръгват уверено към избори, убедени, че успешно яхнаха протестната вълна.
Както и да го гледаш — всички изглеждат доволни. Всички, освен хората.
Предстоящото
Сега ни обясняват каква тежка зима идва и какъв хаос предстои. Това беше и целта: когато неизбежното — което всички те отричаха — настъпи, да няма виновни, които ще оберат пешкира. Когато хората наистина изгубят търпение, никой от тях да не стои на горещия стол.
И така — виновни няма. Всички сочат другите. Депутатите си взимат заплатите. Правителството си остава почти същото за още месец, без да носи каквато и да е отговорност.
А хората?
Хората ще разберат какво се е случило някъде около 10 януари 2026 г. Когато платят сметките — тока, водата, храната — и еуфорията от празниците вече е изветряла. Тогава ще осъзнаят, че отново са били част от сценарий, от който печелят само постановчиците.
И сметката, традиционно, ще бъде за тях.
Присъединете се към нашия Телеграм
Антон Кутев: Ако Радев направи партия, ще бъде лично, а не с прокси проект
