Пратеникът на Доналд Тръмп Стив Уиткоф ще проведе разговори в Кремъл следващата седмица, докато САЩ продължават да настояват за споразумение за прекратяване на войната в Украйна. Визитата, която беше потвърдена в сряда от близкия помощник на Владимир Путин по външната политика Юрий Ушаков, идва, след като Украйна заяви, че е постигнала „общо разбирателство“ с Белия дом относно очертанията на потенциално мирно споразумение, пише „BBC“.
Във вторник Тръмп заяви, че е възложил на Уиткоф да се срещне с руския президент, докато министърът на армията на САЩ Дан Дрискол е изпратен в Украйна. Това следва появата миналата седмица на 28-точков проектоплан, който според президента на САЩ оттогава е бил „прецизиран с допълнителни приноси от двете страни“.
Говорейки пред репортери, преди Кремъл да потвърди посещението, Тръмп заяви, че зет му Джаред Кушнер, който е действал като съветник на Белия дом по време на предишни дипломатически разговори, също може да присъства на срещата в Кремъл. Той каза, че споразумението ще включва отстъпки за земя „в двете посоки“ и „опит за почистване на границата“.
Президентът, който определи постигането на споразумение за прекратяване на конфликта като ключова цел на външната политика, заяви, че не е дал на нито една от страните дата, до която да се постигне споразумение, като каза, че „крайният срок за мен е, когато всичко приключи“.
Кремъл заяви преди това, че Русия все още не е била консултирана по новия проект на споразумение, предупреждавайки, че може да не приеме измененията на плана от миналата седмица. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че макар Москва да е подкрепяла първоначалната рамка на САЩ, ситуацията би била „фундаментално различна“, ако тя беше претърпяла съществени промени.
Към вторник сутринта Кремъл не е получил копие от новия план, каза Лавров, обвинявайки Европа в подкопаване на мирните усилия на САЩ. Американски представители не са повдигнали публично опасенията на Русия, въпреки че Дрискол и руските представители са провели срещи в понеделник и вторник в Абу Даби.
Някои от въпросите, по които Русия и Украйна все още са в дълбоки противоречия, според съобщенията остават нерешени досега, включително гаранциите за сигурност за Киев и контролът върху няколко региона в източна Украйна, където се водят бойни действия.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви във вторник, че е готов да се срещне с Тръмп, за да обсъдят нерешени „чувствителни въпроси“, като администрацията му се стреми към среща преди края на месеца.
„Разчитам на по-нататъшно активно сътрудничество с американската страна и с президента (Доналд) Тръмп. Много зависи от Америка, защото Русия обръща най-голямо внимание на американската сила“, каза той.
Ден по-рано Зеленски заяви, че планът от 28 точки е бил съкратен, като някои разпоредби са премахнати. Тръмп написа в социалните мрежи, че очаква с нетърпение среща с президентите Зеленски и Путин „скоро, но САМО когато сделката за прекратяване на тази война е ОКОНЧАТЕЛНА или е в последните си етапи“.
Въпреки относителния оптимизъм на Белия дом, европейските лидери изглеждаха изпълнение със съмнение, че след почти четири години война мирът може да бъде постижим. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че не вижда „руска воля за прекратяване на огъня“, докато от „Даунинг стрийт“ предупредиха, че има „дълъг път – труден път напред“.
Във вторник Макрон и британският премиер сър Киър Стармър председателстваха среща на така наречената коалиция на желаещите – свободна група от съюзници на Украйна в Европа и извън нея, които обещаха продължаваща отбранителна подкрепа в случай на прекратяване на огъня, включително предварителни разговори за потенциално разполагане на мироопазващи сили. По време на разговора, към който се присъедини и държавният секретар на САЩ Марко Рубио, лидерите се споразумяха да създадат работна група със САЩ, която да „ускори“ работата по гаранциите за сигурност, които биха могли да бъдат предложени на Украйна.
Въпросът за гаранциите за сигурност е само една от областите, по които Москва и Киев са в противоречие. В понеделник Зеленски заяви, че „основният проблем“, блокиращ мира, е искането на Путин за правно признаване на територията, анексирана от Русия. Москва последователно настоява за пълно изтегляне на украинските войски от целия източен Донбас, състоящ се от Донецка и Луганска области. Руските сили контролират също Кримския полуостров, който Русия анексира през 2014 г., и големи части от две други области, Херсонска и Запорожка.
След седмици, през които дипломацията сякаш беше в застой, откакто подкрепеният от САЩ план беше разкрит, се наблюдава бурна активност. Първоначалният проект включваше съгласието на Украйна да отстъпи територии, които продължава да контролира, обещание да не се присъединява към НАТО и значително намаляване на числеността на въоръжените си сили – елементи, които сякаш отразяваха ключови искания на Кремъл.
Докато Путин заяви, че първоначалният проект може да формира „основата“ за сделка, Зеленски отговори, че Украйна е изправена пред избор между запазването на САЩ като партньор и тяхното „достойнство“. Европейските лидери отхвърлиха няколко елемента. В навечерието на разговорите по плана в Женева в неделя между американски, европейски и украински представители, Рубио беше принуден публично да настоява, че той е „създаден от САЩ“, след като група сенатори заявиха, че им е казал, че това е всъщност руски проект, а не позиция на Белия дом.
Оттогава както САЩ, така и Украйна приветстваха напредъка по проекта, като Зеленски заяви, че той представлява „правилния подход“, след като осигури промени. Въпреки че първоначално Тръмп настояваше Украйна да приеме плана бързо, президентът заяви пред репортери във вторник, че първоначалната версия „е била просто карта“, добавяйки: „Това не беше план, а концепция“.
Също във вторник Bloomberg публикува препис на разговор, проведен според него на 14 октомври между дипломатическия пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и Юрий Ушаков, помощник на Путин по външната политика. На въпрос за преписа, в който Уиткоф е обсъждал как Кремъл трябва да се обърне към Тръмп и е казал, че Украйна ще трябва да се откаже от земя, за да осигури мирно споразумение, Тръмп е заявил пред репортери, че това представлява „много стандартна форма на преговори“. BBC News не е потвърдила независимо съобщения изтекъл разговор.
Междувременно боевете продължават. Както Русия, така и Украйна заявиха, че във вторник вечерта в Запорожие са били извършени удари. Регионалният ръководител на Украйна там, Иван Федоров, заяви, че най-малко седем души са ранени, докато Евгений Балицки, назначеният от Кремъл губернатор, съобщи, че Киев е ударил енергийните мрежи в контролираните от него райони, оставяйки до 40 000 души без електричество.
Десетки хиляди войници и хиляди цивилни са били убити или ранени, а милиони хора са напуснали домовете си, откакто започна пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г.
Присъединете се към нашия Телеграм
Хороскоп на 26 ноември 2025: Силни емоции за Раците, а Скорпионите да избягват предложения
