Лято, скандал, нови санкции
Без дебат. Без анализ. Без стратегия. Преди две години, насред юлските жеги, парламентът рязко промени Наказателния кодекс: предвиди задължително отнемане на автомобили при шофиране в нетрезво състояние. Тази мярка влезе с нулева обосновка и мина под радара на обществения дебат.
Днес – познат сценарий. Отново лято, отново катастрофа с фатален край, отново вдигане на санкциите за транспортни престъпления. Вече почти рутинен рефлекс, превърнал се в неофициална „наказателна стратегия“ на държавата.
„Човек би си казал, че това не ще да е много успешна наказателна политика – след като през кратки периоди от няколко години се стига до нови и нови увеличавания на наказанията. Предходното май не е сработило, след като се налага ново? Защото ако работеше добре, не би имало логика да се променя“, коментира Андрей Янкулов във Facebook профила си.
Когато законът наказва… за да изглежда, че прави нещо
Какво следва от поредното затягане? Още по-високи наказания за причинена смърт при ПТП, още повече „утежняващи обстоятелства“, още по-голямо сближаване с наказанията за умишлено убийство.
Проблемът? Тези мерки са козметика. Ефектът им върху реалната транспортна престъпност остава неизвестен – защото никой не го изследва. Но медиен ефект има. А общественото усещане, че „нещо се прави“, е задоволено.
„Всъщност обаче никой дори не се и запитва как тези промени се отразяват на динамиката на транспортната престъпност и поредните промени се правят единствено като израз на обикновен законодателен популизъм – елементарно е, бързо е, винаги среща обществена подкрепа като уж очевидното лесно решение на обаче всъщност комплексен проблем, който лесно решение няма“, посочва Янкулов.
Но кой шофьор мисли за присъди?
Наказателното право работи превантивно, само когато човек осъзнава риска.
А колко от нарушителите зад волана си представят, че ще убият някого? Много малко.
Водач, който кара с 250 км/ч в града, вярва, че контролира автомобила си. Не си мисли: „Ами ако сгазя дете?“ И още по-малко: „Каква ще е присъдата ми, ако го направя?“
„Никой, който управлява автомобила си дори с множество драстични нарушения на правилата за движение, не си представя в главата си как прави ПТП и убива някого. За да мисли какво наказание с поредното увеличение биха му наложили за това ПТП, което всъщност вярва, че няма да направи, че да се въздържи от нарушенията на правилата за движение“, пояснява той.
Така наказанията стават закъсняла и безполезна мярка. А държавата се преструва, че с тях решава нещо.
Парадокси в закона: отнемат ти колата при паркиране пиян, но не и при гонка
В момента Наказателният кодекс позволява драстични санкции дори при нулев риск – например ако пиян шофьор паркира внимателно колата си на пуст паркинг.
Същевременно няма никаква наказателна отговорност за шофиране с 250 км/ч в града, ако няма ПТП.
„Управляването на МПС в пияно състояние е криминализирано, престъпление е, и то наказуемо с лишаване от свобода, без да има какъвто и да е настъпил резултат като ПТП, дори и ако е извършено примерно при паркиране с минимална скорост и без никакви хора наоколо, с минимален риск. Че и автомобилът се отнема. А карането с 250 км/ч в града не е. Няма санкции по НК“, пояснява той.
Системата наказва на принципа „на око“, а не по логика, риск или справедливост.
Къде останаха културата, пътната безопасност и образованието?
Ясно е едно: само с наказания не се решава комплексен проблем като транспортната безопасност.
А пътната култура? Познаването на правилата? Инфраструктурата?
В обществените дебати се оказа, че масово хората не разбират дори основите на закона.
„От скорошните обилни дискусии из телевизиите покрай новите санкции за ПТП се видя за пореден път, че хората просто не познават правилата за движение. След като масово се задава примерно въпросът: ако някой мине на червен светофар, а аз – на зелен, и го ударя, и аз ли мога да нося отговорност, та нали той е минал на червено? Ами в общия случай ще носиш. Защото минаващият на червено е опасност за движението, на която законът принципно те задължава да реагираш и да спреш, за да не го удариш. Логиката на закона е, че трябва да пазиш и другите дори от собствените им грешки. Затова и пресичащият на пешеходна пътека трябва да се огледа преди да премине, независимо че е с предимство, преминаващият през кръстовище по път с предимство трябва да съобрази, че някой все пак може да му отнеме предимството и да не се сили да хване зеленото и пр. Това са познаване на самите правила и култура, които само с наказания няма да се научат и възприемат“, дава за пример Янкулов.
Но това не се учи с репресия. Учѝ се с образование и системна политика.
Не срещу наказанията – а срещу липсата на логика
Андрей Янкулов не призовава за безнаказаност. Напротив. В заключение той призовава за адекватни, логично структурирани и стратегически осмислени наказания, съчетани с реална превенция, образователни мерки и правна последователност.
Докато наказателната политика се пише „на коляно“, ще продължаваме да увеличаваме санкциите – и да не решаваме нищо.
Присъединете се към нашия Телеграм
