Полша не успя да получи подкрепа от столиците на ЕС за предложеното от нея преразглеждане на фармацевтичните закони, което би ограничило монополните права на Big Pharma в Европа, информира „Politico“.
Висши дипломати от страните от ЕС се срещнаха в сряда в Брюксел, за да обсъдят позицията на полското председателство на Съвета на ЕС относно преразглеждането на европейското фармацевтично законодателство. Но този първи опит за постигане на споразумение в Съвета се провали.
Страните са разделени по въпроса за продължителността на периода, през който новите лекарства на производителите на лекарства трябва да се ползват от монополно право на пазара, което държи конкурентите настрана.
Групите на гражданското общество обвиняват фармацевтичната индустрия, че злоупотребява със сегашната система, и искат да я ограничат. Секторът обаче оспорва това и твърди, че привилегиите трябва да са достатъчно големи, за да привлекат индустрията да инвестира в Европа.
Когато Полша пое председателството през януари, по-малките страни от ЕС се надяваха, че Варшава ще успее да мобилизира капитали, за да ограничи пазарните протекции на Big Pharma. Това ще позволи на по-евтините имитиращи лекарства да наводнят пазара по-рано след пускането на ново лекарство, като по този начин ще се подобри достъпът до най-новите терапии.
Но като знак, че някои страни заемат позиция, която е благоприятна за фармацевтичната индустрия, тъй като геополитическият пейзаж се променя, няколко столици наскоро се насочиха към подкрепа на сектора, тъй като стремежът на Европа към конкурентоспособност навлиза с пълна сила.
Разделението в Съвета може да се раздели най-общо на държави, които подкрепят седемгодишен базов период за защита на данните – запазване в тайна от конкурентите на данните, които са в основата на лиценза за ново лекарство – и такива, които подкрепят осемгодишен период.
Според служител на ЕС, на когото е предоставена анонимност, за да обсъди преговорите при закрити врата, десетина по-малки държави и държави с по-ниски доходи са в лагера на седемгодишния срок, който предлага Полша, но 10 държави, сред които Швеция, Белгия, Франция, Италия, Германия и Дания, отказват да отстъпят от осемгодишния срок.
„Швеция категорично се противопоставя на съкращаването на регулаторния период за защита на данните за лекарствените продукти“, заяви пред „POLITICO“ Ако Анкерберг Йохансон, министър на здравеопазването на страната. По думите ѝ целта е да се направи ЕС по-конкурентен и да се осигурят предвидими условия за фармацевтичните компании, които се занимават с научни изследвания, от което да се възползват пациентите с най-добрите налични лекарства.
Конкурентоспособността е модната дума в настоящия мандат, като се вижда, че и други държави се опират на нея.
„Ирландия и България се присъединиха към лагера на осемгодишните, което дава усещането, че инерцията наистина е с осем години“, обясни служител на ЕС. Преди това и двете страни бяха склонни да подкрепят или седем, или осем години, добави служителят.
Това поставя в трудно положение страните, които първоначално подкрепиха първоначалното предложение на Комисията за шест години – като Естония, Латвия и Малта.
Въпреки че 12 срещу 10 държави са за седем години, решенията в Съвета изискват квалифицирано мнозинство, което означава, че по-големите държави имат по-голяма тежест. И тъй като сред 10-те големи държави, които са за осемгодишен период, има няколко, балансът може да се промени бързо.
„Ако искаме Европа да бъде привлекателна за компаниите, трябва да създадем подходящи условия. Въпросът е колко далеч трябва да стигнем и на каква цена?“, заяви пред „Politico“ втори дипломат от ЕС от друга държава.
Полша ще трябва да се върне към чертожната дъска със своето предложение от 724 страници – или да проведе убедително лобиране, за да накара други държави да подкрепят плана ѝ. Председателството разполага с малко повече от месец, за да намери общ език, преди управлението да поеме приятелски настроената към фармацевтиката Дания.
След като националните столици постигнат споразумение със Съвета, ще могат да започнат преговори с Европейския парламент.
Присъединете се към нашия Телеграм
45% от хората над 50 години в ЕС са получавали пенсия през 2023 г.
