Подсъдимият за нападението над Дебора Михайлова е освободен от ареста, след като е прекарал повече от две години в предварителен арест без постановена присъда – дори на първа инстанция.
Юристи подчертават, че същественият въпрос не е защо той е пуснат на свобода, а защо наказателното правосъдие в България не успява да приключи подобно дело в разумен срок.
Бавно правосъдие в дело с обществен отзвук
Макар процесът вече да е в съдебна фаза, където законът не предвижда крайни срокове за предварителния арест, експерти напомнят, че случаите със задържани подсъдими трябва да се гледат приоритетно. Делото не е свързано с изключително сложна икономическа схема, а с тежък криминален инцидент от битов характер – при това с голям медиен и обществен интерес.
„То трябва да се изгледа бързо, първо, защото е със задържан. След това, не се касае за някакво пресложно икономическо престъпление, а за, да, тежък криминален случай, но от битов характер. И е случай с голям обществен отзвук, от тези, които дават облика на системата. Но две години тя не може да се справи с него и да го реши дори на първа инстанция. Какви са причините? Това е управленският анализ, който трябва да бъде направен. Ако има от кого.“, пояснява Андрей Янкулов.
Вместо бърз процес, който може да приключи в рамките на няколко месеца, системата не успява да стигне дори до първа присъда.
Системен проблем, не единичен случай
Анализът на Янкулов сочи, че с намаляваща натовареност на наказателните съдилища, растящ брой магистрати и рекорден бюджет, липсата на напредък буди въпроси за ефективността на управлението на правосъдната система. Допълнително, при диференцираните процедури – като съкратено съдебно следствие и споразумения – много дела приключват бързо, което би трябвало да освобождава ресурс за по-сложните казуси.
„Системата на наказателното правосъдие трябва да е в състояние да изгледа такъв тип дело в една или няколко сесии от по една седмица в рамките на максимум няколко месеца“, заключва експертът.
Присъединете се към нашия Телеграм
