24% от работещите в България не могат да си позволят дори едноседмична почивка. Това показват данни на Евростат за 2023 г., анализирани от Европейския синдикален институт и представени от Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). България е сред най-засегнатите държави, с 945 717 души, за които ваканцията остава недостижим лукс – увеличение с над 34 хиляди души спрямо предходната година.
Европа на труд и лишения
Анализът на ЕКП излага на показ тревожна тенденция: над 1 милион нови работещи в ЕС са изпаднали от възможността за почивка само за година. Общо 41,5 милиона души в ЕС не са могли да си позволят седмица ваканция през 2023 г. – това е третото поредно годишно увеличение на този показател.
Най-голям е делът в Румъния (близо 4 млн. души), следвани от Унгария, Португалия, Гърция и България – пета в класацията. За 15% от всички работещи европейци лятната ваканция със семейството остава само мечта.
Бедност въпреки труда: социалният договор се разпада
От ЕКП звучат все по-остри предупреждения: “Европа е в извънредна ситуация с качествени работни места“, заяви генералният секретар Естер Линч. Според нея социалният договор се руши, а икономическото неравенство вече има измеримо отражение върху физическото и психическо здраве на хората.
„След цяла година труд, една седмица почивка не би трябвало да е лукс, а право,“ подчерта Линч и добави: „Когато дивидентите нарастват 13 пъти по-бързо от заплатите, а директорите печелят над 100 пъти повече от обикновения работник – системата не работи за хората.“
Защо не можем да си позволим ваканция?
Според синдикалния анализ причините са системни:
- растящи цени на настаняване, храна и транспорт;
- намаляваща покупателна способност;
- спекулации в сектора на услугите;
- липса на колективно договаряне за достойни заплати.
Призив за действия: ЕС да възстанови баланса
ЕКП настоява:
- националните правителства да приложат Директивата за минималните работни заплати;
- Европейската комисия да включи законодателство за качествени работни места в предстоящия Пакет за трудови политики.
Ако не можем да осигурим на хората една седмица почивка, каква цена плащаме за икономическия „растеж“? И още по-важно – колко още ще търпим?
Присъединете се към нашия Телеграм
