През 2025 г. недостигът на военнослужещи в Българската армия е намалял с 1,8% и достига 20,5%, показва Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили, одобрен от служебното правителство на 1 април, предаде „DarikNews“.
В документа се отбелязва, че въпреки предприетите мерки, броят на вакантните длъжности остава близък до този от 2024 г., като делът на незаетите позиции продължава да бъде висок. Като основно и дългосрочно предизвикателство пред отбраната се посочва необходимостта от адекватно финансиране.
По данни от доклада недостигът на офицери е 26,9%, при офицерските кандидати – 10,9%, при сержантите и старшините – 11,6%, а при войниците и матросите – 24,4%. В рамките на Българската армия некомплектът е 20%, като при офицерите достига 26,8%, при кандидатите – 10,7%, при сержантите – 11,3%, а при войниците – 23,9%.
Най-сериозно намаление се отчита при войниците – с 4,3%, а при гвардейците – с над 10%. В края на 2025 г. доброволният резерв остава на критично ниско ниво на окомплектоване – 18,6%, като на служба са едва 558 души от предвидените 3000 по Програма 2032.
Резултатите от проведените конкурси показват повишен интерес към военната служба. До края на годината са приключили 23 конкурса за 1975 войнишки длъжности, като са назначени 1290 военнослужещи, което представлява 65% от обявените места. Средно за едно място са кандидатствали по четирима души, като най-нисък интерес е отчетен за Националната гвардейска част – по един кандидат на позиция.
Според доклада увеличението на възнагражденията вече дава сигнали за ограничаване на отлива и привличане на нови кадри, но е необходимо време, за да се оцени ефектът. Като основни пречки пред подбора на личен състав се посочват влошеното здравословно състояние на населението, недостатъчното качество на образованието и слабата физическа подготовка на част от кандидатите.
Отбелязват се и трудности при набирането на доброволци за резерва, свързани както с усложнената международна обстановка, така и с медицинските изисквания към по-възрастните кандидати.
През 2025 г. разходите за отбрана възлизат на 4,8 млрд. лева, което представлява 2,13% от брутния вътрешен продукт. Въпреки достигането на нивото от 2%, в доклада се подчертава, че то е недостатъчно за изпълнение на приоритетите и трябва постепенно да нараства съгласно ангажиментите на страната – до 5% от БВП до 2035 г., от които 3,5% да са основни разходи за отбрана.
В частта за модернизацията се посочва, че инвестиционните проекти се реализират в съответствие с Програма 2032 и Програмата за инвестиции в отбраната. През 2025 г. са доставени първите осем самолета F-16 Block 70. Продължава изпълнението на договора с Naval Vessels Lurssen за два патрулни кораба, като първият – „Храбри“, е приет във Военноморските сили, а вторият е в напреднал етап на оборудване. Работи се и по придобиването на зенитно-ракетни комплекси със среден и голям обсег, както и на нови трикоординатни радари.
Докладът отчита, че средата на сигурност през 2025 г. се характеризира с нарастващо напрежение между водещи държави и съюзи. Сред основните фактори са войната в Украйна, кризите в Близкия изток и конкуренцията за ресурси и технологии. Отбелязва се тенденция към милитаризация на международните отношения.
Русия е посочена като основен дестабилизиращ фактор, като войната ѝ срещу Украйна създава най-сериозните заплахи за сигурността в Европа, включително риск от подривни действия и саботажи.
В заключение се подчертава, че при променената стратегическа среда и нарастващите рискове отбраната трябва да остане приоритет в политиката за национална сигурност, с необходимата подкрепа от държавните институции и обществото.
Присъединете се към нашия Телеграм
Мащабна спецакция на полицията в Сливенско срещу купуването на гласове! Има ли задържани?
