Плевен пак на воден режим: суша, кражби или управленски грешки?

Плевен отново е на воден режим. В разгара на лятото жителите на областния град протестират заради липсата на вода, а ВиК дружества от цялата страна са командировани да търсят течове и незаконни присъединявания. Според експерти обаче мерките са закъснели и няма да дадат бърз резултат.

„Това, което се случва в Плевен, напомня на кризата в Перник – едни и същи сценарии и едни и същи грешки“, заяви доц. Галя Бърдарска от Сдружение „Глобално партньорство по водите – България“. По думите ѝ сондажи се правят „на пожар“, без хидрогеоложки проучвания и становища на БАН.

Управленски пропуски и празни язовири

Бърдарска посочи като ключов проблем забавения ремонт на канала, който трябва да захранва язовирите „Горни Дъбник“ и „Долни Дъбник“ от яз. „Сопот“. В резултат пролетните високи води са се оттекли в реката, вместо да бъдат съхранени.

Друг сериозен пропуск е продажбата на яз. „Вълчовец“ през 2016 г. от частен съдебен изпълнител – съоръжение, което някога е доставяло над 300 литра в секунда за Плевен. Днес от същия район постъпват едва 80 литра.

Огромни загуби и кражби на вода

Инж. Теодора Пакулева от Българската асоциация по водите подчерта, че загубите на вода в Плевен надхвърлят 70%.

„Това не е новина – тези данни се публикуват всяка година в докладите на регулатора“, уточни тя.

Според Бърдарска част от „загубите“ всъщност са кражби:

„Има селища и дори хотели, които нямат водомери и партиди и плащат на ръка на частни инкасатори.“

Безводие и негодна вода

Освен липсата на вода, друг проблем е и нейното качество. В редица населени места хората купуват минерална вода за готвене, тъй като чешмяната, за която плащат скъпо, е негодна за пиене. В Хасково например замърсяването с уран е известно още от 80-те години, но алтернативно водоснабдяване така и не е осигурено.

„Нужни са действия, не обещания“

Експертите са категорични: проблемът е системен и се корени в управленско бездействие.

„Преди две години имаше прединвестиционно проучване за ВиК-Плевен за 2,5 млн. лв., което предложи конкретни мерки – нови сондажи и реконструкция на мрежата. Резултатът е нулев, няма осигурено европейско финансиране“, каза доц. Бърдарска.

„Хората чакат резултати, а не поредни обещания“, добави Пакулева, призовавайки експертите да участват в решенията, но извън структурите, които вече са допуснали кризите.

Присъединете се към нашия Телеграм

34 загинали в Кашмир, 210 000 разселени в Пакистан след внезапни наводнения