Изцяло споделям това, което каза Крум Зарков, секретар по правните въпроси на президента Радев – че въпросът за референдума за еврото е вече коментиран и има решение на Конституционния съд. Учуден съм, да не кажа разочарован, защо президентът прави този ход. И то в този момент. Очевидно е, че подобен въпрос няма конституционност и оттам насетне очакванията са, че ще има скандал и спор в Народното събрание, който ще доведе до отхвърляне на предложението.
Това заяви в ефира на „NOVA“ президентът на КНСБ Пламен Димитров в коментар на обявеното вчера, 9 май, решение на президента Румен Радев да внесе предложение в парламента да се проведе референдум за еврото.
Ние пропускаме много факти – България е в Банковия съюз от 5 години. Тоест търговските банки са в еврозоната. нашите пари и спестявания са там. Ние сме във валутен борд от 1998 г., т.е. независимостта и тази жалба за лева отдавна е в минало време, допълни той.
По думите му този референдум „някак си е закъснял“.
„Иначе хората трябва да се питат. Съгласен съм, че референдумите трябва да се правят и трябва да се уважава това, което казват хората. Своевременно обаче. Сега е твърде късно според мен. И смятам, че решенията вече са взети“, подчерта той.
Димитров припомни, че КНСБ от самото начало на кандидатстването за еврозоната изтъква няколко ключови факта, които са важни за хората.
„Оставете политиците, бизнеса. Ние гледаме Балтийските държави, две от тях – Естония и Литва, също като нас бяха в борд. Те показват какво се случва с доходите на хората, след като си в еврозоната – ускоряване на ръста им. Латвия тази година има 1030 евро минимална работна заплата. Преди десетина години, преди влизането ѝ в еврозоната, ние бяхме с едни и същи доходи. Една от причините за тази разлика сега е и еврозоната“, посочи Димитров.
Той каза, че президентът трябва да отговори на въпроса защо точно сега предлага да се проведе референдум.
„Не очаквах точно държавният глава да създаде допълнителен хаос по тази тема. Всички знаем – гласно или негласно, че конвергентният доклад е позитивен. Т.е. на 4 юни ще разберем, че България може да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г. Всичко останало го разглеждам като форма на съпротива това да не се случи“, категоричен бе президентът на КНСБ.
Той обясни още, че предстои сериозен протест на шофьорите в столичния градски транспорт на 14 май.
„От 04:00 часа през нощта депата няма да бъдат отворени и нищо няма да излезе оттам, това е решението на авто и електротранспорта. Готовността и решимостта за протест е огромна. Трябва да се чува това, което се казва. Моят апел е и финансовият министър, и кметът на София, да намерят заедно с нас формулата за средства за увеличение на заплатите в градския транспорт“, обясни Димитров. Той даде пример, че има 250 свободни позиции само в едното дружество за водачи. Т.е. хора за предлаганите заплати не се намират.
Димитров посочи, че напрежение има и в училищно и детско здравеопазване.
„Медицинските сестри в детските заведения гледат с въпрос защо техните заплатите се увеличават с 5 на сто, а на учителите – 15 процента. В сектор Земеделие – в Държавен фонд Земеделие, в Агенцията за борба с градушките, също може да има протести. Работещите в Агенция пътна инфраструктура са готови след 20 май за блокиране на магистрали. Пак с настояване за увеличение на заплатите. На 15 май обществените медии ще бъдат на протест с искане за отпускане на още средства от бюджета за увеличение на възнагражденията им“, изброи президентът на КНСБ секторите, в които има напрежение.
Присъединете се към нашия Телеграм
От Бургас до Монтана: учители от цяла България отличени с приза „Учител на годината“ на СБУ
