„Всеки ден сме залети с новини за башибозушкия грабеж, който вилнее в плажуваща България“, пише анализаторът Евгений Кънев в остър коментар, публикуван в личния му профил във Facebook. Постът предизвика бурна реакция в социалните мрежи, като обобщава с тревожна яснота усещането за институционален разпад, обществена апатия и системна колаборация между властта и интереси, които той определя като „руско-пеевски“.
Грабеж, беззаконие и обществена апатия
„Няма вече смисъл да се анализират нармагове, публични имоти, екотакси, нагласени поръчки, апокрифни цигарени фабрики и пр.“, продължава Кънев. Според него зад тези явления стои едно общо лице – ненаситената алчност за пари и власт, която финансира „наемници за контрол върху държавата“.
Анализаторът отправя сериозна критика към българското общество, като говори за „масово безхаберие“, което улеснява този грабеж. „От активните съучастници, включили се срещу някоя троха от плячката до потъналите в самодоволно невежество потребители на руско-пеевската пропаганда“, пише той.
Институции без имунитет срещу зависимости
Кънев посочва и потресаващо единодействие между ключови институции, особено по темата за Русия. Като пример дава отказа на прокуратурата да разследва патриарха, след сигнал от депутатката Кристина Петкова. Поводът – Патриарх Неофит изпълнил „молбата“ на Руската църква да намира бедни момчета с русофилски настроения и да ги праща за обучение в Москва.
Причината за отказа на прокуратурата? Според Кънев: „Народният представител била правила внушения и манипулации“.
Той задава ключовия въпрос: „А КОЙ контролира прокуратурата?“, като го поставя в контекста на общата схема на зависимости, които включват още президента, патриарха и правителството.
Петолъчката на зависимостта
Най-силният символичен израз в текста на Кънев е метафората за „Петте П“ – Пеевски, Прокуратура, Патриарх, Президент, Правителство/Парламент. Той ги нарича „Петолъчката над България“, с пряка алюзия към комунистическата символика и тоталитарния контрол.
Анализаторът не спестява критики и към президентската институция, особено по отношение на „защитата на кремълските интереси“ след началото на войната в Украйна. „Невероятната активност на президента по защита на Кремъл е особено видна“, твърди той.
Кънев се позовава и на думите на историчката проф. Евелина Келбечева, според която все още няма обяснение защо българските учебници не съдържат информация за съветската окупация и молбите на БКП за присъединяване към СССР. Отговорът според него е ясен: „който иска да поддържа легендата за добрите съветски / руски времена“.
Резонанс и въздействие
Коментарът на Кънев идва на фона на нарастващи сигнали за зависимост между политически и икономически елити, религиозни институции и външни влияния, основно свързани с Русия. Той не просто изброява факти – той изважда наяве цялата структура на зависимостите, като ги нарича с истинските им имена.
Неговият пост завършва не с апел, а с диагноза – и предупреждение:
„Няма как да се излекуваме, ако не признаем болестта. А тя се казва зависимост. От пари, от страх, от миналото.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Новите текстове в Наказателния кодекс оставят вратичка за „сваляне на трупчета“?
