На 14 октомври България почита една от най-почитаните светици в православния календар – Света Преподобна Параскева Епиватска, позната у нас като Света Петка Търновска. Празникът, наричан Петковден, съчетава християнската вяра и древните български обичаи, като бележи края на стопанската година и началото на зимния цикъл в народния календар.
Светицата – покровителка на жените и дома
Според житието си Света Петка е родена в град Епиват (днес в Турция) и още от млада се е отдала на молитва, пост и благочестив живот. След смъртта ѝ мощите ѝ се превръщат в източник на чудеса и лекуват болести. По-късно те са пренесени в Търново – духовната столица на Второто българско царство, откъдето идва и почетното ѝ прозвище „Търновска“.
В народното вярване Света Петка е покровителка на жените, семейството и дома, пазителка на плодородието и здравето. Затова и празникът ѝ винаги е бил особено уважаван сред българките, които вярвали, че ако я разгневят с нарушаване на забраните, ще загубят нейната закрила.
Как се отбелязва Петковден
Петковден се смята за граница между есента и зимата – „На Петковден ралото да ти е под стрехата“, казва народът. В миналото земеделците приключвали с полската работа, приготвяли зимнината и започвали подготовката за студените месеци.
В домовете се меси обредна пита, често украсена с кръст или цветя от тесто. Тя се поставя върху мъжка риза, поръсва се със светена вода и се прекръства, преди да се разчупи. На трапезата присъстват още курбан от агне или овца, вариво, тиква, боб и туршии – символ на изобилието и завършека на земеделския труд.
Денят е смятан и за подходящ за годежи и сватби – вярва се, че Света Петка благославя младите семейства с плодородие и любов. В някои райони тогава започват и т.нар. „сгледи“ – време, когато родителите избират бъдещи снахи и зетьове.
Забраните на Петковден
Най-строгите забрани на празника са насочени към жените. Вярва се, че на Петковден не бива да се тъче, шие, плете или пере, за да не се разгневи светицата. Нарушаването на тези забрани можело да донесе болести или нещастие в дома.
След Петковден започват и т.нар. „вълчи дни“, които продължават до Димитровден. В този период ножиците се завързват с червен конец, не се кроят дрехи и не се започват нови дела, защото се вярва, че „вълците ще изядат късмета“.
Старите хора съветват още да не се дават пари на заем, особено от жени или бременни, защото може да се „изпере“ късметът на дома. Овчарите също спазват особен ритуал – не се къпят на Петковден, за да не се пресече благословията върху стадата.
Петковден днес
Днес, макар много от старите вярвания да са останали в миналото, Петковден продължава да бъде ден на семейната обич и духовната чистота. В църквите се отслужват тържествени литургии, а много хора, носещи името Петка, Параскева, Петко или Пенка, празнуват имен ден.
За съвременния човек празникът напомня за онзи баланс между труд и почивка, между земното и духовното. Петковден остава ден за благодарност – за плодородието, за семейството и за вярата, която ни съхранява през вековете.
Присъединете се към нашия Телеграм
Хороскоп за 14 октомври 2025 г.: Ден на промени, страст и нови възможности
