Когато през септември 2020 г. ирландската евродепутатка Клеър Дейли се обърна с остра критика към еврокомисаря Вера Йоурова и към Европейската комисия, думите ѝ звучаха като бомба, хвърлена в центъра на политика, институции и морал. Но пет години по-късно става все по-очевидно, че това, което тогава изглеждаше смело обвинение, се оказва болезнено актуална диагноза — и предупреждение.
„Ако напредъкът в България е добър — или сте некомпетентни, или слугувате на Борисов“
Това не беше просто словесна атака. Това е директен тест — тест за способността на институциите в Брюксел да виждат, да оценяват и да действат. Ако продължаваш да твърдиш, че има значим напредък, когато улиците на София се изпълват с хора, които викат „Оставка“, — значи или живееш в паралелен свят, или ще предпочиташ мълчанието пред критика.
И днес, когато България остава сред държавите с най-високо усещане за корупция в ЕС, когато институциите често изглеждат подчинени на властта, думите ѝ не само не губят сила — те звучат пророчески.
Корупцията не е мит — тя е системен механизъм
Дейли говореше, че европейските фондове „насърчават и овластяват тези хора да участват в пълнощадна корупция, която наказва гражданите“. Това не е преувеличение. Защото зад големите инфраструктурни проекти, обществените поръчки, връзките между властимащи бизнесмени и политически фигури често се крие задкулисие, което подозрителните наблюдатели наричат завладяване на държавата (state capture).
Тези мрежи не падат с избори. Те се запазват, прераждат се, адаптират се. И когато Брюксел не налага жесток контрол, когато прекратите механизми за мониторинг, вие оставяте тези структури да се възпроизвеждат.
Механизмите рухват — или се затварят
През 2023 г. Европейската комисия официално затвори Механизма за сътрудничество и проверка (CVM) за България и Румъния. Тоест, онзи инструмент, който имаше за задача да държи националните власти под проверка и да налага отчетност, е премахнат.
И какво остава на мястото му? Общият ежегоден доклад за върховенството на закона, който обхваща всички държави членки. Но такъв инструмент е по-общ, по-малко специфичен и — за някои — по-малко ефективен.
Когато Дейли отправи въпроса: „Ще спрем ли да финансираме тези бандити?“ — сега въпросът звучи още по-жизнено: Финансирате ли ги отчаяно, чрез мълчание и нерешителност?
Протести, репресии, индигнация — също част от реалността
Не става дума за политически театър. В тези години България видя масови протести, задържания, полицейско насилие, жандармерийски акции. Тези сцени говорят не само за граждански бунт, а за съпротива срещу поредица институционални предателства.
Когато Дейли казва, че „хората са на улиците … и ние си говорим за мониторинг и напредък“, тя поставя на показ абсурда: институциите дебатират доклади, гражданите понасят репресии. Този разрив не е хипербола — той е реалност.
Днес: съучастничество или активна справедливост?
Ако тогава обвинението ѝ беше възприето като радикално, днес то представлява избор:
-
Да поддържаш статус, оставяйки се да бъдеш част от системата, която обслужва интересите на немалка група на власт и капитали — независимо дали си държавна институция, европейски орган или представител на гражданското общество.
-
Или да преминеш в ролята на активен ревизор, който съзира безмълвните посегателства, настоява за реална отчетност и не се страхува да използва европейските финансови и институционални прихващания като инструмент за трансформация.
Как можем да включим пълен принос и оценъчен механизъм
Ето какво трябва да се случи, ако искаме думите на Дейли да се трансформират от пророчество в промяна:
-
Прозрачна отчетност във всеки етап — не просто публикуване на документи, а системи, чрез които гражданите и гражданските групи активно проверяват изпълнението на проектите.
-
Обратна реакция – всеки европейски или национален проект трябва да бъде подложен на независима оценка, с възможност за корекция или отказ на финансиране при нарушения.
-
Колективна активност — институции, неправителствени организации и граждани трябва да работят заедно, не поотделно, да обменят информация и да упражняват натиск.
-
Оценъчен механизъм с последствия — ако мониторингът установи злоупотреби, да последва спиране на средства, наказателни процедури, отзоваване на договори, санкции на участници.
-
Поддържане на европейско ниво ангажимент — не да се прави „за България“, а да се носи от европейските правила и стандарти, с ясна воля да се прилагат навсякъде без двойни стандарти.
Обобщение
Когато Дейли каза: „Вие сте съучастник в тази корупция“, това не беше само остра провокация — това беше зов към действие. Пет години по-късно този зов не е изгубил сила; той е по-неотложен от всякога.
Не става дума за драматични митове или политически скандали. Става дума за съдбата на доверието, за правото на гражданите да имат държава, която не ги предава. Думите ѝ са маяк — и те очакват от нас не просто подкрепа, а съпричастие, ангажимент, действия.
Присъединете се към нашия Телеграм
Скандал с НСИ: Подписка в подкрепа на председателя се твърди, че е фалшификация?
