Окръжният съд осъди УМБАЛ-Бургас да заплати обезщетение от 65 000 лв. на сина на пациент, починал след неправилна и закъсняла медицинска помощ. Делото е заведено от В. И. К., който претендира, че баща му е станал жертва на лекарски пропуски, довели до фатален изход след падане по стълби и тежка черепно-мозъчна травма.
Съдът установи, че при първоначалния прием в Спешното отделение на болницата не са били извършени необходимите прегледи и консултации, а пациентът е изписан без адекватна диагноза и в състояние на кома. В решението си магистратите посочват, че болницата е нарушила медицинските стандарти и е допуснала критични пропуски в оказването на спешна помощ. Към присъдената сума се добавят и близо 14 000 лв. за съдебни разноски, както и законна лихва от датата на инцидента през 2020 г. до окончателното плащане.
Решението на съда е било взето на 30 април, а за него става ясно от адвокат Мария Шаркова, която е защитавала пострадалото семейство. По този повод тя коментира във Facebook профила си:
„Не разказвам тази история, защото искам в деня на труда да развалям празника (аз дори имам рожденик у дома). Също така нямам за цел да хвърлям кал върху някого. Обаче когато от години обясняваме, че в България медицинските стандарти не осигуряват практикуването на медицина, основана на доказателства, гласовете ни потъват в нищото. Това „нищо“ обаче се отразява на човешки съдби, като тези, за които ще ви разкажа сега:
Мъж празнува своя рожден ден заедно със семейството си. Веселили се, пийнали, танцували. Докато рожденикът изпраща гостите, залита на стълбите и пада от около 1.5-2 метра, удря глава и губи съзнание за кратко. Линейката го транспортира до спешното отделение на областна болница, където е приет в шокова зала, а доскоро празнувалите роднини чакат пред болницата.
Дежурният лекар излиза да обясни на близките, че пациентът буйства.
След известно време излиза отново и обяснява, че пациентът е добре, нищо му няма – спи, защото е пиян. След неколкократни уверения, че просто спи и нищо му няма, настоява пред съпругата да подпише отказ от хоспитализация.
Синът на пациента и негов приятел буквално изнасят на ръце „заспалия“ баща и го връщат обратно вкъщи, където (по съвет на дежурния лекар) е оставен да спи. И не се събужда повече.
Няколко часа след като е върнат от болницата, съпругата забелязва, че мъжът й не изглежда да е просто заспал, както е обяснил дежурният лекар. Вика линейка и се установява, че човекът е в кома.
При повторното посещение в болницата се установява изключително тежка черепно-мозъчна травма, както и сериозни допълнителни наранявания — няколко счупени ребра. Направена е операция, но твърде късно – човекът умира.
По време на делото се установи, че при първия прием на пациента не е извършен триаж и въпреки данните за височинна травма, е направена само рентгенография на глава, вместо компютърен томограф. Освен това дори неинформативната рентгенография не е разчетена правилно и не са разпознати две видими фрактури на черепа.
Вместо да бъде приет за наблюдение, пациентът неправилно е изпратен вкъщи от лекар без специалност, който не е направил необходимите консултации със специалисти по неврохирургия, хирургия, ортопедия и т.н., каквито са необходими при съмнение за политравма след падане от височина. Пренебрегнати са определени симптоми и цялата симптоматика на пациента е отдадена на консумацията на алкохол.
Заедно с адвокат Вили Костадинова спечелихме делото срещу болницата на първа инстанция. По-важното обаче е друго.
Надявам се този случай да се изучава като пример за това какво не се прави в подобни случаи.
Въпреки че в медицинския ни стандарт по спешна медицина е предвидено изработването на протоколи за действие в спешните отделения след извършване на триаж, за жалост още няма утвърдени такива. Много често специализанти и лекари без специалност са оставяни да работят сами и без да се осъществява адекватен контрол върху работата им от лекари със специалност, което води до пропуски в диагностиката и лечението.
В много болници вътрешните им правилници не съответстват на закона – в настоящия случай се оказа, че правилникът на болницата предвижда възможност близък или роднина да откаже хоспитализация вместо пациента – нещо, което не съответства на закона за здравето. За жалост, ниската правна култура сред медицинските специалисти води до сериозни пропуски и ги прави уязвими. По време на обучението, което проведохме в гр. Бургас през януари тази година, установих, че има много заучени митове сред медицинските специалисти, които се налагаше да оборваме и обясняваме.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Акушерки с призив за промяна: Искаме право на самостоятелна практика!
