Руският президент Владимир Путин заяви, че е постигнал „разбирателство“ с президента на САЩ Доналд Тръмп относно края на войната в Украйна на срещата им в Аляска миналия месец. Но той не каза дали би се съгласил на мирни преговори с украинския си колега Володимир Зеленски, организирани с посредничеството на Тръмп, който очевидно е дал понеделник като краен срок за отговора на Путин, предава „BBC“.
Говорейки по време на среща на върха в Китай, Путин продължи да защитава решението си да нахлуе в Украйна, като отново обвини Запада за войната. След срещата в Аляска, специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф разкри, че Путин е съгласен с гаранции за сигурност за Украйна като част от потенциално бъдещо мирно споразумение, въпреки че Москва все още не е потвърдила това.
Путин говори в Тиендзин на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, където се срещна със Си Дзинпин и Нарендра Моди. Той благодари на китайските и индийските лидери за подкрепата им и усилията им за „улесняване на разрешаването на украинската криза“.
Китай и Индия са най-големите купувачи на руски суров петрол, което е критикувано от Запада, че подкрепят руската икономика, която е засегната от военните усилия. В речта си Путин заяви още, че „постигнатите разбирателства“ на срещата му с Тръмп в Аляска „надявам се, че ще се движат в тази посока и ще отворят пътя към мир в Украйна“.
Същевременно той повтори мнението си, че „тази криза не е предизвикана от нападението на Русия срещу Украйна, а е резултат от преврат в Украйна, който е бил подкрепен и провокиран от Запада“. Той също така отдаде войната на „постоянните опити на Запада да въвлече Украйна в НАТО“. Руският президент последователно се противопоставя на идеята Украйна да се присъедини към западния военен алианс.
През 2014 г. Путин анексира Крим, а руски поставени лица завзеха част от Източна Украйна. Години по-късно, през февруари 2022 г., Путин нареди пълномащабно нахлуване на Русия в Украйна.
Последните коментари на Путин идват дни след като Русия предприе втората си най-голяма въздушна атака срещу Украйна във войната. В петък френският президент Еманюел Макрон заяви, че Путин е изправен пред крайния срок в понеделник, определен от Тръмп, за да се съгласи на мирни преговори със Зеленски.
Ако руският лидер не се съгласи, „това ще покаже отново, че президентът Путин е играл с президента Тръмп“, каза Макрон.
Но в интервю за CNN на 22 август самият Тръмп отново даде на Путин „няколко седмици“ да даде отговор, преди САЩ да предприемат действия, в поредния от поредица ултиматуми и крайни срокове, които той постави на руския лидер. Тръмп преди това заяви, че може да реши войната в Украйна за един ден.
След срещата си с Путин миналия месец, Тръмп се отказа от искането за прекратяване на огъня и вместо това призова за постоянно мирно споразумение. Той се срещна и с украинския президент Володимир Зеленски, както и с висши европейски лидери, които направиха спешно посещение във Вашингтон.
Тръмп настоя, че „няма да има влизане на Украйна в НАТО“ като част от мирното споразумение. Но той също намекна, че ще има гаранции за сигурност, като заяви, че Европа е „първата линия на защита“ и че САЩ ще бъдат ангажирани.
„Ще им осигурим добра защита“, каза той, въпреки че уточни, че това няма да означава изпращане на американски войски в Украйна.
Специалният пратеник на президента Стив Уиткоф също заяви пред CNN, че Путин се е съгласил на гаранции за сигурност. Той каза, че това би довело до това САЩ и Европа „ефективно да предложат формулировка, подобна на член 5, за да покрият гаранция за сигурност“, визирайки клаузата на НАТО, която гласи, че държавите членки трябва да защитават друг член, който е бил подложен на нападение.
Зеленски заяви, че очаква рамка за гаранции за сигурност да бъде изложена на хартия още тази седмица. Но миналия петък Русия разкритикува западните предложения като „едностранчиви и очевидно насочени към сдържане на Русия“, добавяйки, че те превръщат Киев в „стратегически провокатор“.
Руските атаки също продължиха. Миналия четвъртък Москва изстреля 629 дрона и ракети по Киев, убивайки 23 души при едно от най-големите въздушни нападения на войната досега, което предизвика възмущение от европейските лидери. Германия и Франция оттогава обещаха да окажат натиск върху Русия да се съгласи на сделка.
Междувременно Зеленски отхвърли предложенията за буферна зона с Русия като част от мирно споразумение. Той обвини Русия, че не е готова за дипломация и търси начини да отложи края на войната.
Присъединете се към нашия Телеграм
Министерски съвет: Самолетът на Урсула фон дер Лайен загуби GPS сигнал при кацане в Пловдив“
