Когато американецът Ед Дуайт бил на 4 години, построил играчка самолет от оранжеви щайги в задния двор на дома си в Канзас Сити, Канзас. Близо 28 години по-късно, по лична препоръка на президента Джон Ф. Кенеди, той става първият чернокож американец, който се включва в Програмата за обучение на Военновъздушните сили, от която НАСА избира астронавти. Но едва на 19 май 2024 г. – повече от шест десетилетия след като за първи път е привлечен като астронавт – опитният 90-годишен човек най-накрая стига до космоса, предават от Световните рекорди на Гинес.
Като част от мисията NS-25 на Blue Origin, Ед Дуайт стана най-възрастният човек, летял при нулева гравитация миналата година на 90 години и 253 дни. Той излетя от Ван Хорн, Тексас, САЩ, с ракета „New Shepard“, която прекара около 10 минути в орбита, след като достигна максимална височина от 105 км и се върна на Земята.
„Мислех, че нямам нужда от това в живота си“, каза Ед пред „BBC“ след кацането, добавяйки: „но излъгах. Наистина имах нужда от това.“
Пътуването на възрастния мъж към звездите било дългоочаквано – докато растял в расово разделен град недалеч от военновъздушна база, за първи път видял чернокож пилот на първата страница на вестник, който разнасял като вестникарче.
„И това ме вдъхнови“, казал той пред NPR, допълвайки: „Когато видях онзи човек, застанал пред самолета, не се притеснявах, че може да бъде свален; бях напълно погълнат от мисълта за това, че той пилотира реактивен самолет.“
През 1953 г. Ед се присъединява към Военновъздушните сили на САЩ и завършва обучение за пилот, като междувременно получава диплома по аерокосмическо инженерство от Държавния университет на Аризона. Но животът му се променя през 1961 г., когато получава писмо от Пентагона – подписано от президента Джон Ф. Кенеди – с покана да стане първият чернокож астронавт.
„И си помислих: „По дяволите, не.“ Защо изобщо бих провалил една чудесна кариера, за да се забъркам с тези хора, които в началото нямаха никаква представа какво правят?“, казал Ед пред PBS: „NASA беше само на две години, а те говореха за това да изпратят чернокож човек в Космоса?“
Въпреки това, Ед бил изключително квалифициран и в крайна сметка приел предложението. Той преминал през обучение за астронавти като част от военната програма „Manned Orbiting Laboratory“ (Пилотирана орбитална лаборатория) и бил класиран на осмо място сред кандидатите за третата група астронавти на NASA през октомври 1963 г. По пътя си обаче се сблъскал с огромен обществен натиск и расизъм, след като администрацията на Кенеди го обявила за първия чернокож астронавт.
„Бих посъветвал всеки да мине през това, което аз преживях, и тогава ще има различен поглед към тази страна и колко свещена е тя“, казал Ед. „Ние сме на тази малка топка, която лети из галактиката.“
За съжаление, надеждите му били разбити, когато само месец по-късно президентът бил убит – и той изгубил цялата правителствена подкрепа, която почти го била издигнала до звездите.
„В деня, когато убиха президента, животът ми се промени“, казал той. „22 ноември 1963 г. беше буквално краят на нашия проект.“
Въпреки че САЩ имаха квалифициран чернокож кандидат-астронавт още през 60-те години, на NASA ѝ отне почти 20 години, за да изпрати в Космоса човек, който не е бял – мъж и с военен произход. Гайон „Гай“ Блуфорд – също аерокосмически инженер и пилот от Военновъздушните сили на САЩ – излетя с космическия совал „Чалънджър“ и официално стана първият афроамерикански астронавт (мъж), пътувал в Космоса, през 1983 г.
И все пак, макар да пропуснал шанса си за космически полет през XX век, Ед не се оставил на разочарованието – вместо това се посветил на успешна кариера като скулптор.
През средата на 70-те години той получил магистърска степен по изящни изкуства и започнал да създава творби, които изобразявали чернокожата история – от робството до освобождението, от Дивия запад до развитието на джаза, както и различни политически и културни личности.
Неговите произведения били изложени из цялата страна – от Смитсониън до църкви и исторически чернокожи университети (HBCUs) – и е напълно възможно аерокосмическото наследство на Ед да е било засенчено от художествените му постижения.
„Той беше в полезрението ни,“ казал Антонио Пероначе, изпълнителен директор на организацията Space for Humanity, пред BBC. Неправителствената организация работи за разширяване на достъпа до космически пътувания за всички и плати за полета на Ед, за да му помогне да постигне дългоочакваната си цел.
„Понякога избираме човек, който не преминава през стандартния процес на кандидатстване – като Ед Дуайт – когато знаем, че неговата история е била или ще бъде изключително вдъхновяваща за хората,“ продължил той.
„Знаехме, че помагаме да се осъществи тази глава от една космическа мечта, защото искаме отново да запалим идеята за преодоляване на бариерите на тази височина. Да не се отказваш, да показваш смелост пред трудностите – и Ед Дуайт въплъщава всичко това.“, Антонио Пероначе, изпълнителен директор на Space for Humanity
И така, на 19 май – на 90-годишна възраст – Ед най-накрая закопчал своя космически скафандър и започнал да се рее сред звездите в безтегловност.
„През прозореца можех да видя Земята,“ разказал той пред AARP. „Всичко изглеждаше подредено, чисто, прекрасно и красиво. Нямаше граници между държави или щати. И се питаш: ‘Щом всичко е толкова прекрасно, защо хората, които живеят там, не могат да се разбират? Защо не искат да се грижат за това красиво място?’“
Присъединете се към нашия Телеграм
ТЕЛК без изненади – най-честите грешки и как да ги избегнете
