Много малко хора са имали възможността да изкачат най-високата планина в света – и още по-малко са гледали този връх от космоса. Но на 20 май 2009 г. бившият астронавт на НАСА Скот Паразински (САЩ) стана първият човек, постигнал и двете невероятни постижения, като изкачи известния хималайски връх и спечели титлата в Книгата на рекордите на Гинес за първи астронавт, изкачил Еверест.
„За мен Еверест означава постигане на лична цел, която е много, много трудна…“, каза Скот пред списанието на Stanford University, добавяйки: „Способността да застанеш на място, където много малко хора могат да отидат.“
Вижте тази публикация в Instagram.
През 1992 г. Скот – тогава работещ като специализант по спешна медицина – беше два месеца напред в подготовката за първия си опит да изкачи Еверест, когато получи телефонно обаждане от НАСА с покана да започне обучение за астронавт. И в продължение на почти две десетилетия той остави мечтата си да покори планината на заден план, докато преминаваше през интензивните физически и психически изпитания, необходими за космически полет.
След като завършва обучението си в Космическия център „Джонсън“, той получава квалификация като специалист по мисия и започва своята 17-годишна кариера в НАСА, където изминава повече от 23 милиона мили сред звездите и извършва седем космически разходки. Въпреки това интелигентният изследовател никога не се отказва от детската си страст към катеренето и след като се пенсионира от агенцията, знаел, че трябва да даде на планината още един шанс.
„Започнах да се катеря, когато бях на около 15 години“, казва Скот пред CBS „This Morning“, продължавайки: „Предизвикателството да достигнеш най-високия връх на света… Бях го видял от орбита. Направих тази прекрасна снимка, гледайки право надолу към върха на Еверест, и си помислих: „Как ли би изглеждало, ако всъщност оставя отпечатъците на обувките си там, на този красив връх?““
През 2008 г. той направи първия си опит да достигне върха, но силни болки в гърба го принудиха да се откаже малко преди финала. Но Скот не се обезсърчи и се върна година по-късно като лекар на екипа на Discovery Channel — и на 20 май 2009 г. той най-накрая достигна най-високата точка на Земята, оставяйки като дар малко парче лунен камък, събрано от екипажа на „Аполо 11“.
В интервю за Аластър Хъмфрис алпинистът обяснява разликите между космическия полет и катеренето, като казва, че въпреки че физическата и психическата подготовка, тренировките и екипировката са подобни, всяко преживяване носи свои собствени заплахи и възнаграждения.
„Когато изпълзях от входа на палатката, почувствах се почти сякаш излизам от люка на совалката или на Международната космическа станция, защото наистина излизаш в празнотата“, каза той.
„Вакуумът на космоса не е толкова различен от това, което е високо на Еверест. Там горе почти няма атмосфера. Изключително студено е… Но има и много различия. Когато си в космоса, на мисия със совалка или на какъвто и да е космически кораб, усещаш заплахата най-вече при изстрелването. Трябват седем милиона фунта тяга, за да те изведат от планетата и да те изстрелят към космическата станция. Така че изстрелването е среда с много висок риск. Но щом стигнеш в космоса, започваш да се носиш… Не осъзнаваш напълно факта, че от другата страна на тази тънка алуминиева обшивка е вакуумът на космоса. Така че се чувстваш много удобно и защитено“, продължава той и допълва: „Но когато си в Хималаите или на който и да е друг голям връх, е много студено. Има хипоксия. Намираш се много далеч от всякакъв вид спасителна помощ. През цялото време усещаш елемент на заплаха.“
И въпреки че повечето хора биха били напълно удовлетворени от живот като този на Скот (кой не би искал признанието да бъдеш астронавт, лекар и покорител на Еверест!), изненадващо постигналият толкова много изследовател все още има дълъг списък с нови приключения, които мечтае да осъществи.
След космическите и хималайските си подвизи Скот е работил като пилот, изследвал е вулканични езера и е оставил първите човешки стъпки в кратера на вулкана Масая в Никарагуа, а дори е посетил и останките на „Титаник“ с OceanGate. Той планира да се присъедини и към експедиция до Dean’s Hole на Бахамите – една от най-дълбоките океански пропасти в света.
„С напредването на възрастта все повече съм убеден в огромната стойност от изследването на човешките способности в екстремни, предизвикателни условия“, казва той пред Popular Science. „Всъщност смятам, че това е отличен катализатор за иновации в здравеопазването и други области.“
Затова нека се надяваме, че в бъдеще ще станем свидетели на още рекордни приключения със Скот!
Присъединете се към нашия Телеграм
Диян Стаматов: Чантата на учителя вече не трябва да е символ на бедност
